— Алвин? Обажда се Карол Джордан. Помниш ли ме?
Като че ли би могъл да забрави. Карол Джордан, жената, която го беше въвлякла в най-тежкото разследване от цялата му кариера. Жена, която с един поглед можеше да те накара да изпиташ чувството, че ти изтръгват вътрешностите, но можеше и да те изпълни с гордост и самоувереност, когато усмивката ѝ достигнеше до очите.
— Карол Джордан, бивш главен инспектор — каза той. — Това е изненада.
— Почти позна — каза тя, а в таса ѝ се долавяше скрита усмивка. — Вече не съм бивша. Отново работя в полицията и събирам екип, Алвин.
Сърцето му подскочи, но той си нареди да се овладее. Тя го беше разочаровала веднъж преди, когато бе приела длъжност, на която би била негов шеф, а после шокира всички, когато обърна гръб на цялата работа, напускайки полицията. Беше чул, че е имала някакъв нервен срив. „Парен каша духа, Алвин.“
— Отново в полицията?
— Изкушиха ме с предложение, което не можех да отхвърля. Ще ръководя самостоятелен отдел за борба с особено тежки престъпления, който ще обслужва шест регионални звена тук, на север. Ние ще сме нещо като подвижна пожарна команда и ще разчитаме на помощ от местните. Това е нова инициатива. Може да се окаже, че ние сме бъдещето, Алвин. И аз бих искала да си част от екипа ми.
— Не съм сигурен — каза той. — Свикнал съм на тукашните ни методи.
Карол се разсмя.
— Но много ти се искаше аз да дойда там и да поразбутам нещата. Хайде, Алвин, сам знаеш, че способностите ти се похабяват в дебрите на Устършър. Ела и се присъедини към нас, за да бъдеш там, където се работи активно.
— Кой още ще участва?
— Пола — сержант Макинтайър. Познаваш я, няма по-добър специалист по разпитите от нея в полицията. И Стейси Чен, кралицата на компютърния анализ. Тони Хил, разбира се. Опитвам се да убедя Кевин Матюс да се върне с чин инспектор, въпреки че вече е пенсионер. Ще имаме още двама редови детективи. И може би още един сержант.
— Къде ще работи екипът?
Карол изреди шестте района, които щяха да покриват.
— Но ще бъдем базирани в Брадфийлд. Съзнавам, че като начало това ще те откъсне от семейството ти. Но ако всичко се развие както трябва, тук има много добри места за отглеждане на деца. Какво ще кажеш, Алвин? Какво решаваш? Караш постарому или посягаш към звездите?
Божичко, колко убедителна можеше да бъде! Алвин разбираше защо Тони Хил е неотлъчно в орбитата ѝ като пленен от привличането ѝ спътник.
— Кога започва работа това нещо?
— В понеделник.
— Този понеделник?
— Колкото по-бързо, толкова по-добре. Джон Брандън, който някога беше началник на полицията при нас, сега ще осъществява връзката с Министерство на вътрешните работи. Той ще уред и трансфера ти.
— Не обичаш да отлагаш.
— Така е. В идеалния случай бих искала да те видя тук, в Брадфийлд, още утре. Трябва да се подготвим, а освен това съм задвижила една малка тренировка за нас.
— Утре? Това е… това е…
— … напълно възможно. Имаш цял следобед да разчистиш бюрото си и да разпределиш възложените ти случаи. Ако се съгласиш, вашият главен инспектор ще получи съобщението, преди да си намерил кашон, в който да си изпразниш чекмеджетата. Обещавам ти, че никой няма да се възпротиви.
Той изпитваше странното убеждение, че тя ще изпълни обещанието си. Карол Джордан винаги имаше усет за начина, по който се задвижват лостовете на властта. Той не можеше да разбере как тя успява да се пребори с бюрокрацията и формалностите, но явно имаше талант за това.
— Трябва да поговоря с жена си.
Карол въздъхна.
— Предполагам, че си прав. Добре, имаш един час. После ми трябва отговор — и тя прекъсна разговора. Той осъзна със закъснение, че не разполага с телефонния ѝ номер.
Но тя очевидно имаше неговия.
Карол си пое дълбоко дъх. Уморително беше да се стараеш да създаваш впечатлението, че държиш всичко под контрол. Беше се справила с Пола и Алвин, но не беше сигурна, че ще успее да изпълни същия номер със Стейси. Когато си имаш работа с човек, който не хаби прекалено много енергия за междуличностни отношения, понякога е трудно да го заблудиш, защото той не забелязва димната завеса, а само онова, което е зад нея. Карол си наложи да действа и натисна копчето за бързо набиране.
— Добро утро — поздрави Стейси. Никакво име, никакъв чин, никакви почетни обръщения. По обичая си не избързваше да взема страна.
— Как е работата? — попита Карол.
— Доста скучна — отвърна Стейси.
— Не като навремето.
— Не. Но ми беше интересно да проследявам кибертроловете.