Тя облегна лакти на коленете си и впери поглед в градината.
— Имам нужда от инспектор в екипа, Кевин. Пола още не е готова. Но ти? Ти знаеш какво е необходимо. Изпусна възможността да покажеш на какво си способен. Ако се върнеш при мен, ще те направя инспектор. Ще получиш чина, както и заплатата и пенсията, които вървят с него. А когато ти дойде до гуша, това място ще си е все още тук. Онзи там „Фрейзър еди-какво-си“ също ще те чака. Хълмовете няма да избягат. Стела ще те пусне отново в кухнята. Не те карам да се отказваш от тези неща. Само да ги отложиш.
Той сякаш всеки момент щеше да се разплаче.
— Защо аз? Какво толкова има у мен? Защо не можа да ме оставиш на мира, вместо да ми размахваш под носа тези изкушения?
— Защото съм егоистична кучка. Защото тази работа е трудна, Кев. И ще се нуждая от цялата помощ, която успея да си осигуря — усмивката ѝ беше тъжна и уморена.
Той хвърли тлеещата угарка над градината и проследи огнената дъга, която тя очерта, преди да падне сред куп израсли нагъсто, жълтеещи стъбла. Въздишката му се изтръгна издълбоко.
— Имам ужасното чувство, че ще съжалявам за това. Но се боя, че бих съжалявал още повече, ако откажа. Ще го направя, Карол. Но ще остана само докато ти имаш нужда от мен. Убедя ли се, че всичко е наред и работи като по часовник, се махам. Съгласна ли си?
Тя протегна ръка и той я стисна. После се потупаха един друг по раменете със свободните си ръце.
— Решението ти ме радва много, Кев — каза тя, стана и тръгна към портичката. После се обърна и го изгледа с усмивка. — Най-добре е да се хващаш отново за лопатата. Споменах ли, че започваме утре?
30.
Тони отбеляза с учудване колко невъзмутимо Флаш приемаше градската суматоха. Тя подтичваше покрай оживеното пристанище, на няколко ярда пред Карол, поспирайки от време на време, за да проучи някоя интересна миризма, но винаги хвърляше по някой поглед назад, за да се убеди, че вижда господарката си. Тони седеше на покрива на лодката си, провесил крака пред отворената врата на каютата, обгърнал с пръсти чаша чай, и гледаше как Карол разхожда кучето, което бе седяло дълго затворено в лендроувъра. Когато той се обади с предложение да се срещнат, тя бе тази, която спомена „Стийлър“ като възможно място на срещата. Той се беше стъписал; напоследък Карол обикновено предлагаше неутрална територия. Но после тя обясни, че трябва да разходи кучето, а алеята покрай канала беше подходящо място. Все така се случваше в последно време — моментно въодушевление, което биваше бързо попарено.
Докато те се върнат, Пола се беше обадила, за да се извини, че няма да успее да дойде; новината за напускането ѝ беше пристигнала в участъка и главен инспектор Фийлдинг настояваше тя да подреди цялата си документация, за да не бъдело пропуснато нещо при предаването ѝ. Но, както Тони обясни на Карол, на този етап той беше наясно с всичко, което бе свършила Пола, така че можеше да ѝ предаде сведенията.
Докато слизаха с трополене по стълбата към кухнята и салона долу, а ноктите на кучето драскаха по твърдите повърхности, Тони каза:
— Започвам да добивам впечатлението, че действително сме се натъкнали на нещо.
Притисна се към печката, за да пропусне Карол, после сложи чайника отново на газовия котлон.
— Е, троловете несъмнено са истински — каза тя, плъзвайки се на тапицираната с кожа пейка, която ограждаше масата. — Самоубийствата — също.
— Но на мен ми се струва, че има и истинска връзка между тях В той постави пликче чай в една чаша за Карол. — Нали си спомняш, когато ти казвах, че нещо ме смущава в случая с Джазмин Бъртън? И че не мога да преценя какво точно?
— Оттам тръгна всичко.
— Но преди да се върна към това… нали знаеш, че тази сутрин Пола е разговаряла с Шакила Бейн? Онази дизайнерка от азиатски произход, която била тормозена, защото казала, че демонизирането на младите мюсюлмани в медиите все едно, че направо набира нови джихадисти?
Карол кимна.