Фай разлиства рубриката „Черният бележник“ на списание „Татлър“. После го захвърля и разгръща „Справочник на ресторантите в Лондон“. Не търси заведение за хранене, а разглежда поместените снимки на главни готвачи. Блазни се от идеята да грабне сърцето на някоя темпераментна кухненска дива с богато въображение. Аз съм по-скептично настроена:
— Бих се придържала към доказаните методи.
— Като например? — кисело парира Фай.
— Откъде да знам, супермаркетите или служебния телефонен указател. Аз лично нямам проблеми със запознанствата с мъже.
— Да, на теб ще ти провърви и в манастир. — Захвърля наръчника. — Което обаче е истинско разхищение. Ти дори не се благодариш.
Зяпвам. Тъкмо това имах предвид, няма що.
— Отде това вселенско безразличие у теб? — продължава тя. Осмелява се да зададе подобен въпрос единствено поради въздействието на погълнатия алкохол. — Първият ти мъж! — възкликва, озарена от вдъхновение. — Разкажи ми за него.
Търси прозрения. Обикновено не се поддавам на подобни провокации. Но на масата изневиделица е изникнала бутилка мерло и трябва да разговаряме за нещо, докато я пресушим. Репертоарът на Фай се изчерпва много бързо, тъй че се чувствам задължена да поддържам разговора.
— Първият ми мъж. — Мислено се връщам във времето, взирайки се в стотиците смачкани чаршафи и смачкани чувства, през които съм преминала. — Може би ако той се беше оказал свестен, щях да повярвам в предаността между хората, въпреки че баща ми беше много лош пример в това отношение.
— Значи не е бил предан баща?
— Ти как смяташ?
— Явно не — признава тя. — Налива вино в чашата ми и пита: — Що за човек беше?
— Красив — признавам на свой ред. — В смисъл, бях типична тийнейджърка. Е, да, семейството ми беше разбишкано, но аз бях на седемнайсет. Преливах от надежди. Не съм била малоумна психарка и не съм правила опити да набуча вилица в дланта си, за да изследвам колко болка съм в състояние да понеса. — Въздъхвам. — Той беше на двайсет и шест. Беше красив и повърхностен. И женен, както се оказа.
— Не! — Фай е потресена. Ухилвам се кисело. И аз бях, когато узнах. Сега безскрупулното поведение не ми прави никакво впечатление и не предизвиква у мен дори разочарование — смятам го за неизбежно.
— Да. Забравил да ми каже. Докато един ден жена му цъфна на прага на майка ми. Както казва знаменитата Холи Гоулайтли22: „Quel ужас.“
Фай мълчи; мъчи се да смели чутото. Вярно, случката не съответства на традиционната представа за пръв любовник. По правило съгрешението трябва да се състои на задната седалка на семейното волво или в нечий чужд дом, докато гледаш деца. Любовникът е пъпчасал младок, неопитен и влюбен, колкото и ти.
— Така станах любовница на женен мъж още на седемнайсет години — шегувам се. Навремето изобщо не ми беше до смях.
— Но не умишлено — предано изтъква Фай.
— И все пак. — Дълбоко поемам дъх.
— И все пак — признава и юнашки отпива от бутилката.
Месеци наред плаках и когато най-сетне сълзите секнаха, се изпълних с омраза. След още няколко месеца омразата охладня и отстъпи място на ледено презрение.
— Така стигнах до извода, че трябва да обърна нещата в своя полза. Край на шокиращите открития. Край на изненадите. Минимизирах прага на очакването по отношение на връзките с мъжете. Не вярвам, че безусловната любов е възможна, камо ли вероятна, което ми спестява всякакви разочарования.
Фай съсредоточено размишлява над думите ми и потропва по масата с цигарената кутия в такт с музиката от джукбокс:
— Звучи ми малко крайно. Не можеше ли просто да ходиш с някой свой връстник и… — Замлъква. — … де да знам, да се носиш безцелно в живота като всички останали?
Повдигам вежди, в отговор тя свива рамене, явно дала си сметка колко непривлекателна е подобна перспектива.
— Следващото ми гадже ми беше връстник. Суетен и празноглав. Обичлив, може да се каже. — Досега като че ли не съм се замисляла по въпроса. — Да, определено. Но постоянното желание да ми угоди, отначало новост за мен, бързо ми омръзна. Защо човек не цени онези, които най-много заслужават? — обръщам се към Фай, но тя съсредоточено очертава с капки вино върху масата сърце, прободено със стрела. — Моля, изпращайте отговорите на открита пощенска картичка. Докато се усетя, бях започнала да въртя случайни флиртове с женени мъже и разни типове, страдащи от фобия от обвързване, а веднъж дори попаднах на хомосексуалист.