Пътуването с влака минава страхотно.
Освен че ми е взел билет, Дарън е проявил рядка проницателност и е изкупил половината списания и шоколадови изделия от неизменното за всяка гара магазинче на „Дабъл Ю Ейч Смит“. Не помня кога за последен път са ми купували бонбони. Огромни луксозни бонбониери — да, постоянно получавам купища такива. Занасям ги на мама, без въобще да се замислям. Тя изяжда част от тях, а останалите раздава на местните пенсионери (които въобще не се притесняват от опасността да развият целулит). Само че Дарън не е купил шоколадови бонбони, а лакомствата от нашето детство: „Джели Бейбис“, „Ликърис Олсортс“, „Флаинг Сосърс“ и „Шербет Диб-дабс“. Ако изям всичко това, докато пристигнем, неминуемо ще ми прилошее. Във всеки случай шоколадчетата са добро попадение. Вместо през целия път да си изсмукваме от пръстите надути фрази и да се чудим какво да си кажем, пред нас се разкрива необятна тема за разговори — детството. Кои бяха любимите ти шоколадови десерти като малък? (Той помни „Спангълс“, „Спейс Дъст“ и „Крийм Соуда“, освен това потвърди, че навремето „Сникърс“ определено беше по-голям, но тогава и бездруго се казваше „Маратон“.) Коя беше първата книга, която прочете? (Никой не си спомня със сигурност, но за моя голяма радост Дарън има доста по-точна представа за телевизионните си предпочитания по онова време — помни наизуст абсолютно всички епизоди на „Господин Бен“32 и се кълне, че сестра му била точно копие на момиченцето, което седи с клоуна, когато по телевизията не дават нищо интересно) Та кое беше любимото ти телевизионно предаване? (И двамата сме съгласни, че Марк от „Лондончани“ завинаги ще си остане Тъкър от „Грейндж Хил“33.) Кога се научи да плуваш? (Той се научил, когато видял за пръв път рекламата с вълшебницата. Аз се научих, след като гледах „Челюсти“.) И докато заедно си припомняме миналото, съвсем забравям за ледената си резервираност. Несериозен разговор, но както си приказваме и заедно четем списанията, пътуването до Дарлингтън неусетно свършва.
С неохота трябва да се примиря с констатацията, че Дарън е цар на забавните разговори.
С огромно нежелание съм длъжна да призная, че най-вероятно имаме някои допирни точки.
Но нищо съществено.
Пейзажът се променя пред очите ми. Парковете на юга постепенно се сливат с горите в централните графства, които съвсем скоро отстъпват място на суровите, готически хълмове на севера. Макар да е още десет часът, бледоморавото небе на северен Йоркшър е прихлупено от пурпурни облаци. Те никак не приличат на пухкавите бели кълбета от учебниците — по-скоро напомнят на контрастни, внушителни петна, сякаш нарисувани от детска ръка с помощта на много дебела четка. Зашеметяваща красота.
Е, да, но с това се изчерпва цялата красота на природната картина — виждаш я, и толкоз. Не можеш да я облечеш и да се разхождаш с нея.
Обаждам се на Бейл от мобилния си телефон, за да му обясня с какво съм се нагърбила. Задачата е много трудна, тъй като трябва да проведа разговора от опиканата микроскопична тоалетна на британските железници, чиято несериозна заключалка е специално проектирана с цел постоянно да държи в напрежение пътника, използващ съоръжението.
— Ако го склоним да участва, съм готова да се обзаложа, и то за пари, че за броени седмици ще излязат плакати с лицето му, а само след няколко месеца вече ще води свое шоу — въодушевено убеждавам Бейл.
— Ама толкова ли е добър?
— Толкова.
— А мислиш ли, че Фай ще се справи?
Заливам го с водопад от хвалебствени слова в полза на Фай, за да го успокоя (от което положителен резултат няма, тъй като той, по разбираеми причини, храни известни подозрения.) Шефът ми замлъква колебливо и се мъчи да прецени съществува ли въобще гост, чието участие да си заслужава да отсъствам от работа. Долавям нерешителността му и драстично наблягам на чара си. Обещавам, че ще ми отнеме само два дни и ще се върна във вторник вечерта, за да съм на линия за снимките в сряда. Междувременно, уверявам го, може да ме търси на мобилния ми телефон по всяко време.
32
Любима на поколения английски деца анимационна поредици Би Би Си за приключенията на господин Бен, който през пробната на магическо магазинче за костюми попада във вълшебни светове, където се забърква в чудновати приключения, свързани със съответния костюм, който е облякъл. — Б.пр.