— Тази стая е видяла абсолютно всичко от подмокрянето на чаршафите до… подмокрянето на чаршафите, така да се каже — уточнява след кратко колебание.
Можеше да ми спести тези подробности.
Отваря тежката дървена врата и двете започваме със съвместни усилия да се мъчим да натикаме твърде големия ми куфар в твърде тясната стаичка. Като мнозина други родители госпожа Смит с любяща майчинска нежност е запазила непокътната святата обител на детството на по-големия си син. Чувствам се така, сякаш са ми връчили детския дневник на Дарън. Стаята разкрива индивидуалността му като пръстов отпечатък. Под прозореца е натикано тясно, доста твърдо на вид легло. Създава впечатлението, че като дете Дарън много-много не е обичал да спи. Неволно се питам дали все още е така. В стаята има старинен гардероб и малка хай-фай уредба, която изпълнява функцията и на тоалетка. Носи марката на „Ем Еф Ай“35; предполагам, че дванайсетгодишният Дарън е настоял да му бъде закупена в знак на протест срещу типичното за петдесетте години спално обзавеждане. По стените са окачени плакати, които вероятно красят стаите на повечето мъже, израснали през седемдесетте и възмъжали през осемдесетте години: „Стар Трек“, Старски и Хъч, после Деби Хари36 и Пам Юинг. С това се изчерпват приликите със стандартната детска стая. Инак тук са си дали среща пещерата на Аладин, Островът на съкровищата и пещерата на Ватман. Стаичката е отрупана с книги. Те заемат целия перваз на прозореца и безбройните стенни лавици, а излишъците са натрупани околовръст в разкривени купчини с височина до пояс, които заплашват всеки миг да се сгромолясат на пода. Колекцията му съдържа абсолютно всичко, от поредицата комикси „Годишниците на Беано“ до събраните съчинения на Чарлс Дикенс в издание на „Рийдърс Дайджест“. Очевидно има разностранни интереси, но общото между всички книги е, че са доста захабени от четене. Върху тях се мъдрят множество макети, явно дело на младия Дарън. Майка му, изглежда, ги е подредила хронологично, като тези до вратата са от най-ранните му години (очарователно наивни) — ракети и подводници, измайсторени от ролки тоалетна хартия и кутии от овесени ядки. По-късно, когато е открил ластиците и кутийките от топеното сирене „Деърили“, е започнал да майстори хеликоптери и комбайни. Макетите стават все по-големи и по-сложни, докато най-сетне се стига до коронното постижение, разположено на видно място в ъгъла срещу вратата — огромно творение с размери метър на два, сглобено от конструктор.
— Това е копие на машина на НАСА — пояснява Линда.
Явно долавя, че продължавам да не разбирам, защото ми демонстрира как чрез пускането на малки топчета в кофички се задвижва колело, което на свой ред активира помпа, задействаща двигател, изстрелващ ракета, и т.н. Устройството е по-впечатляващо и по-сложно и от „Капан за мишки“37.
— Сигурно го е майсторил с часове.
— Да.
— Нямаше ли приятели?…
— Стотици — доволно се ухилва тя, без въобще да регистрира обидния намек. — Само че открай време има слабост към екологията и не само това, ами към цялата вселена, и…
— Смисъла на цялото ни съществуване. — Едва успявам да скрия ехидната си усмивка.
— Именно — ентусиазирано се съгласява Линда. Напомня ми на американците — и те не разбират от сарказъм.
Усмихва се, изпълнена с очакване, а аз, напълно нетипично за себе си, се засрамвам. Принудена съм да смотолевя нещо от сорта на:
— Страхотно е.
Което поне е честно.
Гвоздеят на програмата е таванът. Дарън е изрисувал нощното небе. Като се вглеждам по-внимателно в съзвездията, откривам, че представляват небрежно изображение на Млечния път. Като оставим настрана научната точност, творението е божествено. Линда се усмихва:
— Мама упорито отказва да го пребоядиса. Дарън го направи, когато беше на тринайсет, и тя много го хареса.
Не мога да преценя дали това постижение на вътрешния дизайн доказва, че Дарън е най-тъжният човек, когото познавам, или…
Най-изумителният.
Не, определено е неудачник.
Поглеждам през прозореца, обрамчен с блестящи от чистота дантелени завеси, по-праволинейни от приятелката ми Иси.
— Това на дървото къщичка ли е?
37
Представление по трилър на Агата Кристи, поставено за пръв път в Лондон през 1952 г. в театър Амбадасадор и преместено през 1974 г. в театър Сейнт Мартинс, изиграно общо 16 000 пъти — Б.пр.