— Възможно ли е да го изнасят по някакъв начин от мините?
— Безсмислено. Цялото количество бисмут, което се намира в десет кубически метра лантанидна руда не е в състояние да предизвика у туземците дори леко замайване. Изглежда, че все пак причината е някъде другаде.
— Някакви наскорошни промени в хранителните им навици, или опити за приемане на човешка храна?
— И това не. Местните просто не могат да понасят човешка храна, приемат само млякото на техните влечуго-бозайници и берат плодовете на месните шушулки. Направих няколко поредни анализа на реколтата, но не открих нищо необичайно. И нито следа от бисмут.
Известно време двамата седяха мълчаливо.
— Изглежда работата е по-дебела, отколкото предполагах. Издателите ме командироваха тук за да събера материал за ново, преработено издание на моята книга. Мислех, че ще се размине само с някои по-нови статистически данни, а исках и да се срещна с едновремешните приятели. Да си призная, мисълта, че ще трябва да пообиколя за повече информация направо ме подтиска. Вече не съм млад и тежа близо двадесет килограма повече от последния път. А дори тогава трябваше да вземам Гравитол за да понасям всичко по-леко.
— Сега нямате ли?
— Не, пропуснах да се снабдя. Уили Норман все още ли е доверен лекар на компанията?
— Да. Ето, вземете — мъжът отсреща бръкна в джоба си и извади мъничко шишенце. — Ще се почувствате по-добре. Тези ги получих безплатно.
— Хиляди благодарности — Кроуел пъхна две таблетки в устата си и ги погълна с малко бира. Почти веднага се почувства олекнал, изчезнала бе страшната хватка на гравитацията. — Ах! Бива си го! — за пръв път откакто се беше превъплатил в доктор Айзък Кроуел той се надигна без никакво усилие. — Имате ли нещо против да ми покажете вашата лаборатория? Струва ми се, че ще е най-добре да започна от там.
— Разбира се, днес следобед възнамерявах да отида.
Отвън по прашния път изтрополиха колелата на рикша. Уолдо изтича до вратата и изсвири пронизително. Водачът на рикшата го чу и мигновено замря сред облак прах. После зави и се понесе право към тях, сякаш от това зависеше животът му. Докато се настаняваха отзад той изръмжа една единствена дума:
— Накъде?
— Закараш нас в мина А — нареди Уолдо. Брушианецът кимна в знак, че е разбрал и потегли.
Мина А бе разположена на три километра от селището. Пътят бе прашен и почти отвратителен. Самата лаборатория представляваше просторен сребрист купол, който се издигаше до миньорския асансьор.
— Не е зле — отбеляза Кроуел. — Пясъчни кладенци? — той вдигна ръка към няколко оградени с въжета участъка наблизо.
— Да, от малките.
Повечето пясъчни кладенци изглеждаха не по-дълбоки от метър, ала стъпиш ли в тях, връщане назад нямаше. За туземците не представляваше никаква трудност да ги видят, денем, или нощем, защото виждаха и в инфра-червения спектър на светлината, а кладенците излъчваха топлина. Но за човешкото око равнината представляваше само една безформена, покрита с пясък и прах пустиня.
Близо до лабораторията Кроуел чу бръмченето на въздушния компресор. Куполът изглежда не бе от метал, а от алуминизирана пластмаса и се поддържаше надут с въздушна помпа. Влязоха вътре, през вратата-клапа. В помещението въздухът бе приятно прохладен и чист.
— Компресорът непрестанно нагнетява въздух през овлажнителите и няколко комплекта прахопречистватели — обясни Уолдо.
Самата лаборатория представляваше странна смесица от ултра-модерни прибори и ръждясали музейни експонати. Мебелировката беше вече познатата брушианска изработка, но в дъното Кроуел мярна един скъп и доста мощен компютър, калорична пещ, блестящия екран на масивен електронен микроскоп и огромно количество лабораторна стъклария, която без съмнение бе внесена отвън. Някои от уредите му бяха съвсем непознати.
— Впечатляващо. И как успяхте да измъкнете от компанията всичко това?
Стръкхаймер поклати глава.
— Съгласиха се да субсидират единствено построяването на сградата. Всичко останало достави Здравния отдел на Конфедеративната комисия. Аз самият шест работни дни в седмицата съм нещо като ветеринарен консултант на компанията. А през останалото време се занимавам с брушианската физиология. Или по-скоро — опитвам се да го правя — без дисекции и прочие.
— Но вместо това можете да правите рентгенови изследвания, сканиране…
— Разбира се — Уолдо зарови пръсти в брадата си без да откъсва очи от Кроуел. — Само че от това не излиза нищо. Какво знаете за брушианската анатомия?
— Ами… — Кроуел се намести на стола, който жално поскърцна. — По мое време изследванията все още бяха в начална фаза и аз…