Уинслоу погледна Ройс и леко кимна.
Арон Ройс се изправи от стола. Не се усмихваше; не показваше с нищо, че е победил. Така го бяха обучили.
— Боб — каза той — в плановете има промяна. Повече не се нуждаем от твоите услуги.
Лицето на Торнхил пламна от гняв.
— Какви ги дрънкаш, дявол да те вземе? Аз ръководя операцията. И искам Бюканън и Адамс да бъдат убити. Незабавно!
— Вече няма да има убийства — отвърна яростно Уинслоу, после тихо добави: — Няма да загиват невинни хора. — Той се изправи. — Съжалявам, Боб. Наистина съжалявам.
Торнхил се втренчи в него, изтръпнал от предчувствие за истината. С Фил Уинслоу бяха учили заедно в Йейл, членуваха в едно и също студентско братство. Уинслоу бе най-добрият му сътрудник. Дружаха още от детинство. Цял живот.
— Фил? — плахо прошепна Торнхил.
Уинслоу махна с ръка на другите. Всички станаха и се отправиха към асансьора.
— Фил? — повтори Торнхил с пресъхнала уста.
Когато групата стигна до асансьора, Уинслоу се обърна.
— Не можем да позволим този случай да продължава. Нещата не бива да стигнат до съд. И не можем да те оставим да се измъкнеш. Ще те търсят докрай. Трябва да приключим, Боб.
Торнхил се надигна от стола.
— Тогава можем да фалшифицираме моята смърт. Самоубийство.
— Съжалявам, Боб. Трябва да приключим категорично и честно.
— Фил! — изкрещя Торнхил. — Моля те!
Когато всички влязоха в асансьора, Уинслоу хвърли последен поглед към своя приятел.
— Понякога са нужни жертви, Боб. Ти знаеш това по-добре от всички ни. За благото на страната.
Вратата на асансьора се затвори.
58.
Стиснал внимателно кошницата с цветя, Лий вървеше по болничния коридор. След като Фейт започна да се възстановява, бяха я прехвърлили в една болница близо до Ричмънд, Вирджиния. Водеше се под измислено име и пред вратата й денонощно стоеше въоръжен пазач. Смятаха, че болницата е достатъчно далече от Вашингтон, за да опазят в пълна тайна нейното местонахождение, и същевременно достатъчно близо, за да може Брук Рейнолдс да я наглежда.
Въпреки всичките си отчаяни молби към Рейнолдс Лий едва днес бе получил разрешение да навести Фейт. Е, поне беше жива. И се възстановявала с всеки изминал ден, твърдяха лекарите.
Затова много се изненада, когато наближи стаята и не видя пазач в коридора. Почука на вратата, изчака малко, след това я отвори. Стаята беше празна, на леглото имаше само дюшек. Няколко секунди той обикаля замаяно вътре, после изтича към коридора и едва не се сблъска с една сестра. Стисна я за ръката.
— Пациентката от двеста и дванайсета! Къде е?
Сестрата огледа празната стая, после се обърна към него с опечалено лице.
— Роднина ли сте?
— Да — излъга той.
Тя погледна цветята и лицето й стана още по-тъжно.
— Не ви ли се обадиха?
— Да ми се обадят? За какво?
— Тя почина снощи.
Лий пребледня.
— Починала — избъбри той. — Но нали беше вън от опасност? Щеше да оздравее. Как тъй починала?
— Моля ви, сър, тук има и други пациенти. — Сестрата стисна ръката му и го поведе настрани. — Не знам подробности. Било е преди моята смяна. Мога да потърся човек, който да отговори на въпросите ви.
Лий дръпна ръка.
— Слушайте, не може да е мъртва, разбирате ли? Това беше само прикритие. За да я опазят.
— Какво? — смая се жената.
— Оттук аз поемам нещата — изрече нечий глас.
Двамата се озърнаха и видяха Брук Рейнолдс. Тя показа значката си на сестрата и повтори:
— Оттук поемам аз.
Жената кимна и бързо се отдалечи.
— Какво става, по дяволите? — запита Лий.
— Да поговорим някъде на спокойствие.
— Къде е Фейт?
— Не тук, Лий! Дявол да го вземе, нима искаш да провалиш всичко?
Рейнолдс дръпна ръката му, но Лий не помръдваше, а тя знаеше, че не може да го отведе насила.
— Защо да идвам с теб?
— Защото ще ти кажа истината.
Качиха се в колата и Рейнолдс потегли.
— Знаех, че днес ще дойдеш, и исках да те изчакам в болницата. Не успях да пристигна навреме. Извинявай, че трябваше да го чуеш от сестрата. Не така исках да стане.
Рейнолдс сведе очи към цветята, които той продължаваше да държи, и сърцето й се сви от съчувствие. В този момент не беше служителка на ФБР, а обикновено човешко същество, виждащо как се разбива едно сърце. А от онова, което имаше да каже, само щеше да стане още по-лошо.
— Фейт е включена в програмата за защита на свидетели. Бюканън също.
— Какво? За Бюканън разбирам. Но Фейт изобщо не е свидетелка!
Облекчението на Лий бе също тъй силно, както и гневът. Ама че объркана история!