— Калп — прошепнах аз, — къде са молитвениците?
— Тука нямаме — отвърна Калпурния.
— Но тогава как?…
— Шт — изшътка тя.
Преподобният Сайкс стоеше на катедрата и с поглед призоваваше паството си към тишина. Беше нисък, набит мъж, с черен костюм, черна връзка, бяла риза и златна верижка за часовник. Светлината от матовите стъкла на прозорците озаряваше верижката.
— Братя и сестри! — започна той. — Ние сме особено щастливи, че имаме гости тази сутрин. Мистър и мис Финч. Всички вие познавате баща им. Преди да започнем, ще ви прочета няколко съобщения.
Преподобният Сайкс прелисти няколко листове хартия, избра един от тях и го задържа с изпъната ръка пред очите си.
— Във вторник у дома на сестра Анета Ривс ще се състои събрание на мисионерското общество. Носете със себе си плетиво.
След това прочете от друг лист:
— Всички знаете бедата, в която е изпаднал брат Том Робинсън. Той от дете е бил добър мирянин на „Първата покупка“. Доброволните дарения, които ще съберем днес и през следващите три недели, ще бъдат дадени на Хелен — жена му, за да свърже двата края в къщи.
Побутнах Джем.
— Това е същият Том, който Атикус защи…
— Шт!
Извърнах се към Калпурния, но бях приканена да пазя тишина, преди още да си отворя устата. Покорих се и съсредоточих вниманието си върху преподобния Сайкс, който сякаш чакаше аз да се укротя.
— Нека нашият диригент даде тон за първия псалм — каза той.
Зибо стана от пейката си, мина по пътеката в средата и се изправи пред нас с лице към паството. Носеше в ръце стар сборник с псалми. Отвори го и каза:
— Ще пеем номер двеста седемдесет и три.
Това вече не можах да понеса.
— Как ще пеем, като няма молитвеници?
Калпурния се усмихна.
— Мълчи, бебчо! — прошепна тя. — Ей сега ще видиш!
Зибо се прокашля и прочете с глас, който приличаше на далечна оръдейна стрелба:
— Там зад реката има страна…
Като по чудо сто гласа изпяха в строен хор думите на Зибо. Последната сричка бавно заглъхна и Зибо отново каза:
— Вечно желана за нас е тя…
И отново гръмко прозвуча песента; последната нота се задържа, Зибо я пое със следващия стих.
— Там вярата ще ни изведе!…
Паството се поколеба, Зибо отчетливо повтори стиха и той беше подет. Като стигна припева, Зибо затвори книгата, с което показа на паството да продължава, без негова помощ.
При затихващите звуци на „Джубили“19 Зибо издекламира:
— В тази блажена вечност, там зад светлата река!…
Стих след стих гласовете го следваха, прости и хармонични, докато накрая псалмът завърши с тъжен шепот.
Погледнах Джем, който наблюдаваше Зибо изпод вежди. Аз също не можах да повярвам, но и двамата го бяхме чули със собствените си уши.
После преподобният Сайкс се помоли за болните и страдащите, също както ставаше в нашата църква, с това изключение, че преподобният Сайкс насочи божието внимание към няколко определени случая.
В проповедта си той се обяви против греха и много скоро повтори надписа, който висеше на стената зад него: предупреди паството си да се пази от спиртните напитки, комара и лошите жени. Тайната търговия със спиртни напитки причиняваше големи злини в негърския квартал, но жените бяха още по-страшни. И сега, както и в нашата църква, аз се сблъсквах с мисълта, че жените са нечестиви, нещо, което, изглежда, занимаваше всички свещеници.
Ние с Джем всяка неделя слушахме същата проповед. Имаше само една разлика — от катедрата преподобният Сайкс по-свободно изказваше мнението си за отделните грешници: Джим Харди вече пет недели отсъствал от църква, без да е болен; Констанс Джексън трябвало да внимава за постъпките си, защото щяла да се скара с всичките си съседи; откакто съществувал кварталът, единствена тя се отделила с ограда от съседите си.
Преподобният Сайкс завърши своята проповед. Той застана до една маса пред катедрата и помоли всеки да даде утринната си лепта. За нас с Джим това беше нещо ново. Един по един членовете на паството излизаха отпред и пускаха монетите си по пет и десет цента в една черна емайлирана кутия от кафе. Джем и аз ги последвахме и когато монетите ни звъннаха в кутията, възнагради ни с тихичко „Благодаря, благодаря!“
За наше учудване преподобният Сайкс изпразни кутията върху масата и преброи парите. После се изправи и каза:
— Даренията не са достатъчни. Трябва да съберем десет долара.