Паството се размърда.
— Всички знаете за какво са парите… докато Том е в затвора, Хелен не може да изостави децата и да отиде на работа. Ако всеки от вас даде още по десет цента; ще се съберат… — преподобният Сайкс махна с ръка и викна към задната част на църквата: — Алек, затвори вратите. Никой няма да излиза, докато не съберем десет долара.
Калпурния се разтършува из чантата си и извади едно захабено кожено портмоне.
— Слушай, Калп — прошепна Джем, когато тя му подаде една лъскава монета от двадесет и пет цента, — сега можем да дадем нашите пари. Скаут, дай ми твоят десетак.
В църквата стана задушно и ми хрумна, че може би преподобният Сайкс иска да измъкне необходимата сума от паството си, като го накара да се изпоти. Шумяха ветрила, триеха се крака, а пушачите агонизираха.
Преподобният Сайкс ме стресна със строгия си глас.
— Карлоу Ричардсон, още не съм те видял да идваш при масата!
Един слаб мъж с каки20 панталони се приближи до масата и остави една монета. Сред паството се разнесе одобрителен шепот. След това преподобният Сайкс каза:
— Искам всички от вас, които нямат деца, да пожертвуват още по десет цента и тогава ще съберем сумата.
Бавно и мъчително десетте долара бяха събрани. Отвориха вратата и талазите топъл въздух ни ободриха. Зибо прочете ред след ред „Край бурния бряг на реката Йордан“ и службата свърши.
Аз исках да остана и да поразгледам, но Калпурния ме избута пред себе си по пътеката. До църковната врата тя се спря да поговори със Зибо и семейството му, а ние с Джем побъбрихме с преподобния Сайкс. Езикът ме сърбеше от много въпроси, но реших да почакам и после да питам Калпурния.
— Вашето присъствие ни зарадва — каза преподобният Сайкс. — Тази църква няма по-добър приятел от вашия баща.
Любопитството ми надделя.
— Защо събирахте подаяния за жената на Том Робинсън?
— Не чухте ли защо? — попита преподобният Сайкс. — Хелен има три малки дечица и не може да ходи на работа…
— Защо не ги взема със себе си, ваше преподобие? — попитах аз.
Негърките, които работеха на полето, обикновено вземаха малките си деца със себе си и ги оставяха на сянка, докато те самите работеха — понякога дори бебетата седяха на сянка между два реда памучни храсти. Тези, които още не можеха да седят, майките завързваха по папуаски на гърба си или ги слагаха в празни чували от памук.
Преподобният Сайкс се поколеба.
— Да ти кажа правото, мис Джин-Луиза, Хелен не може да си намери работа… Когато дойде беритбата на памука, мисля, че мистър Линк Дилс ще я вземе.
— А защо не може да си намери работа, ваше преподобие?
Преди той да успее да ми отговори, почувствувах ръката на Калпурния върху рамото си. Тя ме притисна и аз казах:
— Благодарим ви, че ни позволихте да дойдем.
Джем повтори същото след мене и ние се отправихме към къщи.
— Калп, зная, че Том Робинсън е в затвора и че е извършил нещо ужасно, но защо другите хора не дават работа на Хелен? — попитах аз.
Калпурния вървеше между мене и Джем в тъмносиня муселинена рокля и висока шапка.
— Не й дават заради това, което хората казват, че бил направил Том — отвърна ми тя. — Никой не иска да… да има нещо общо със семейството му.
— А какво е направил той, Калп?
Калпурния въздъхна.
— Старият мистър Боб Юел го обвинява, че изнасилил момичето му. Той накара да го арестуват и да го пъхнат в затвора…
— Мистър Юел ли? — Нещо се раздвижи в паметта ми. — Да не е от онези Юеловци, дето всяка година идват само първия ден на училище и после си седят в къщи? Атикус ми каза, че били негодници… никога не съм чувала Атикус да говори за други, както за тях. Каза ми…
— Да, същите са.
— Тогава, ако всички хора в Мейкомб знаят що за хора са Юеловци, те с удоволствие ще намерят работа на Хелен… а какво точно значи да изнасилиш, Калп?
— Ще трябва да попиташ мистър Финч — каза тя. — Той по-добре ще ти обясни. Гладни ли сте? Тази сутрин преподобният Сайкс поудължи проповедта си, не винаги е така скучен.
— Той е също като нашия свещеник — каза Джем, — но защо пеете така псалмите?
— На редове ли? — попита тя.
— Тъй ли се казва?
— Да, казва се на редове. Откакто помня, все така се е правило.
Джем каза, че биха могли да събират подаянията за една година и да си купят молитвеници.
— Няма смисъл — изсмя се тя. — Почти никой не може да чете.
— Не могат да четат ли? — попитах аз. — Всичките тези хора?
— Не могат — кимна Калпурния. — Само четирима души от „Първата покупка“ четат… и аз съм една от тях.
— В кое училище си учила, Калп? — попита Джем.
— В никое. Чакай да си спомня кой ме научи на азбуката? А, да, лелята на мисис Моди Аткинсън, старата мис Бюфорд…