Едва Атикус излезе и през хола се втурна Дил.
— Днес целият град само за това говори — съобщи той. — Как с голи ръце сме задържали сто души…
Леля Александра го погледна така, че го накара да замълчи.
— Не е имало сто души — каза тя — и никой никого не е задържал. Събрала се е една сюрия пияни кънингамовци и са вдигнали малко шум, толкова!…
— Не му обръщай внимание, лельо, Дил си е такъв — поясни й Джем и ни направи знак да го последваме.
— Днес няма да излизате от двора — каза тя, когато ние тръгнахме към предната веранда.
Приличаше на събота. Хората от южните краища на окръга минаваха покрай нашата къща в бавен, непрекъснат поток.
Мистър Долфус Реймънд мина и едва се крепеше върху породистия си кон.
— Не мога да разбера как се държи върху седлото — измърмори Джем. — И как е успял да се натряска преди осем часа сутринта?
Покрай нас шумно мина кабриолет, натоварен с дами. Бяха с шапки от памучна материя, които ги пазеха от слънцето, носеха рокли с дълги ръкави. Караше ги брадат мъж с вълнена шапка.
— Виж, там минават менонитите22 — каза Джем на Дил. — Дрехите им нямат никакви копчета.
Менонитите живееха сред гората, купуваха всичко необходимо от отсрещния бряг на реката и рядко идваха в Мейкомб. Дил се заинтересува.
— Всички имат сини очи — обясни Джем, — а мъжете им, щом се оженят, нямат право да се бръснат. Жените им обичат да ги бодат с брадите си.
Покрай нас мина, яхнал мулето си, мистър Хикс Билапс и ни махна с ръка.
— Той е симпатяга — каза Джем. — Хикс е името му, а не е инициал. Веднъж бил в съда и го попитали как се казва. Той отговорил Хикс Билапс. Секретарят помолил да му го каже буква по буква и той отвърнал „Хикс“. Продължили да го разпитват, докато накрая той написал буквата Хикс на един лист й го вдигнал, та всички да видят. Попитали го откъде е взел такова име, а той им казал, че така го записали баща му и майка му, когато се родил.
Хората от окръга се точеха край нас, а Джем описваше на Дил историята и общите черти на по-известните личности: мистър Тенсоу Джонс беше гласувал за сухия режим; мис Емили Дейвис тайно смъркаше емфие; мистър Байрон Уолър свиреше на цигулка; на мистър Джек Слейд му растяха за трети път зъби.
Появи се още една кола, в нея имаше хора със строги лица. Те се изравниха с двора на мисис Моди Аткинсън, който сега беше пълен с нацъфтели летни цветя, и точно тогава на верандата се показа самата мисис Моди. Мисис Моди беше много особена — верандата й бе доста отдалечена и не можехме да видим ясно израза й, но винаги заставаше така, че отгатвахме нейното настроение. Сега стоеше със скръстени ръце, леко приведени рамене, глава наклонена встрани, а очилата й бляскаха на слънцето. Знаехме, че се усмихва много ехидно.
Коларят позадържа мулетата и една жена с тънък глас извика от колата:
— Който в суета стои, после в ада ще гори!
Мисис Моди отговори:
— Който е с добро сърце, той е с весело лице!
Коларят подкара мулетата си. Сега кракомиячите23 сигурно си казваха: „Виж я, виж как дяволът чете евангелието!“ Не можех да разбера какво имат против двора на мисис Моди, още повече, че за човек, който прекарва цялото си време навън, тя познаваше много добре свещеното писание.
— Ще ходите ли днес в съда? — попита я Джем. Ние бяхме пресекли улицата.
— Не — отвърна тя. — Тази сутрин нямам работа в съда.
— Няма ли да отидете да гледате? — попита Дил.
— Не. Жестоко е да гледаш как осъждат някакъв нещастник на смърт. Вижте тези хора, сякаш са тръгнали на карнавал.
— Трябва да го съдят публично, мисис Моди — казах аз. — Не е правилно да няма публика.
— Това ми е напълно известно — рече тя. — Но не е нужно и аз да присъствувам там, само защото съденето е публично, нали?
Покрай нас мина мис Стефани Крауфорд. Беше с шапка и ръкавици.
— Хм, хм — каза тя. — Погледнете колко много хора… сякаш самият Уилям Дженингс Брайън24 ще държи реч.
— А ти къде отиваш, Стефани?
— До Джитни Джънгл.
Мисис Моди каза, че никога не била виждала мис Стефани да отива до Джитни Джънгл с шапка.
— Е, може и да надникна в съда — каза мис Стефани — да видя какво е измислил Атикус.
— Внимавай само да не ти връчи призовка.
Помолихме мисис Моди да ни обясни последните си думи. Мис Стефани, каза ни тя, знаела толкова много за случая, че спокойно можела да бъде призована за свидетелка.
Издържахме до пладне, Атикус си дойде да обядва и каза, че цяла сутрин подбирали съдебните заседатели. Следобед ние минахме да вземем Дил и отидохме в града.
23
Както вече се спомена в романа, при баптистите миенето на краката има характер на религиозен обред. — Б. пр.