Съдебните заседатели седяха вляво под високите прозорци. Всичките бяха слаби, обгорени от слънцето и приличаха на фермери, но това беше напълно естествено: гражданите рядко оставаха в техния състав, защото или им правеха отвод, или те самите молеха да бъдат освободени. Двама от съдебните заседатели ми приличаха на Кънингамовци в празнични дрехи. В този миг те всички седяха с изправени гърбове и съсредоточено гледаха.
Окръжният прокурор, до него още един човек, Атикус и Том Робинсън седяха зад няколко маси с гръб към нас. Върху масата на прокурора имаше кафява книга и няколко жълти бележника: масата на Атикус беше празна.
Веднага до преградата, която разделяше зрителите от съда, в кожени кресла седяха свидетелите. Те също бяха с гръб към нас.
Пред високата съдийска маса седеше съдията Тейлър. Той приличаше на стара сънлива акула, а пред него и под него бързо пишеше нещо неговата риба пилот26 — секретарят. Съдията Тейлър изглеждаше като повечето съдии, които бях виждала: добродушен, с бяла коса и червено лице. Той ръководеше съда съвсем безцеремонно — понякога слагаше крака на масата и често си чистеше ноктите с джобно ножче. Докато траеха дългите спорове между страните, особено в следобедните часове, понякога даваше вид, че дреме, но един случай завинаги разпръсна това впечатление. Някакъв адвокат нарочно бутнал на земята купчина книги, правейки отчаян опит да го събуди. Без да отваря очи, съдията Тейлър измърморил:
— Мистър Уитли, ако направите още веднъж такова нещо, ще ви струва сто долара.
Той познаваше много добре законите и макар че на пръв поглед гледаше на работата си малко небрежно, всъщност направляваше процесите с твърда ръка. Само веднъж съдията Тейлър бе изпаднал в безизходно положение и причина за това бяха станали Кънингамовци. В Олд Саръм, тяхната постоянна територия, живееха две семейства, отначало съвсем различни, но за нещастие с почти еднакви имена. Кънингамовци се женели за Конингамовци и правописът на имената им представлявал чисто теоретичен въпрос — докато един Кънингам влязъл в спор с един Конингам за някакво парче земя и отнесъл въпроса в съда. По време на споровете Джим Кънингам свидетелствал, че майка му наистина се подписвала Кънингам, но всъщност била Конингам, само че правописът й бил лош, рядко четяла и понякога, докато седяла вечер на верандата, имала обичая да се заглежда в една точка. Цели девет часа съдията Тейлър слушал за странните привички на жителите от Олд Саръм и после прекратил делото. Попитали го на какво основание, а той отговорил: „По взаимно съгласие“ и заявил, че се надява страните да са останали напълно доволни, тъй като всеки от тях е имал възможността да се изкаже публично. Така и било. Всъщност те от самото начало искали точно това.
Съдията Тейлър имаше един интересен навик. Разрешаваше да се пуши в съдебната зала, но самият той не пушеше: понякога, ако човек имаше щастие, можеше да го види как слага една дълга пура в устата си и бавно я сдъвква. Парченце по парченце незапалената пура изчезваше и след няколко часа се появяваше отново на бял свят вече като сдъвкана, пихтиеста маса, съдържанието й изсмукано и смесено в храносмилателните сокове на съдията Тейлър. Веднъж попитах Атикус не е ли неприятно на мисис Тейлър да го целува, но той ми отвърна, че те не се целували често.
Издигнатото място за свидетелите беше вдясно от съдията Тейлър и когато ние седнахме, мистър Хек Тейт беше вече застанал там.
17
— Джем — казах аз, — онези там не са ли Юеловци?
— Тихо! — отвърна Джем, — мистър Хек Тейт дава показания.
Мистър Тейт се беше пременил за случая. Носеше обикновен всекидневен костюм и така приличаше на всички други: нямаше ги високите му ботуши, ловджийската куртка и натъпкания с патрони пояс. От този миг престанах да изпитвам ужас от него. Седеше приведен напред върху свидетелската банка, със стиснати между колената ръце и внимателно слушаше окръжния прокурор.
Този прокурор, някой си мистър Джилмър, ние почти не познавахме. Той беше от Абътсвил: виждахме го само когато съдът заседаваше, и то рядко, защото за нас с Джем съдът не представляваше особен интерес. Плешив, с бръснато лице, мистър Джилмър можеше да бъде между четиридесет и шестдесет години. Въпреки че беше с гръб към нас, ние знаехме, че е леко кривоглед с едното око, и той използуваше това за свое преимущество: даваше вид, че гледа някого, а всъщност погледът му се насочваше другаде, като по този начин плашеше и съдебните заседатели, и свидетелите. Съдебните заседатели мислеха, че ги наблюдават, и внимаваха: внимаваха и свидетелите, защото мислеха същото.
26
Риба пилот (лат. Naucrates Ductor) — малка морска риба, която води след себе си акулите. — Б. пр.