— Хайде, Лу, трябва да се прибираме. Работа ни чака.
Но Лу вече бе скочила и Оз побърза да хване юздите, при което едва не падна от кобилата. Той подвикна сърдито след сестра си, ала тя сякаш не го чу.
Лу наближи малката разчистена поляна в сянката на едно вечнозелено дърво и коленичи. Гробовете бяха отбелязани с простички дървени кръстове, потъмнели от времето. А личеше, че е минало много време. Лу зачете имената на покойниците и годините на тяхното съществуване, които бяха изсечени дълбоко в дървото и все още си личаха почти толкова ясно, колкото и когато са били издълбани.
Първото име бе Джошуа Кардинал. По датите на раждане и смърт Лу предположи, че вероятно това е бил техният прадядо, съпругът на Луиза. Името върху втория гроб бе чувала от баща си. Джейкъб Кардинал — бащата на баща им, дядо на Лу и Оз. Докато четеше надписа, Оз се приближи и коленичи на тревата до нея. Той мълчаливо свали сламената си шапка. Дядо им бе починал съвсем млад, по-млад дори и от баща си. Лу се запита дали по тия места няма някаква зла сила. Ала после си спомни колко е преживяла Луиза и престана да се тревожи.
Третият гроб изглеждаше най-стар. На него имаше само име, без години на раждане и смърт.
— Ани Кардинал — прочете на глас Лу.
Двамата дълго стояха на колене и се взираха в тия кръстове над гробовете на роднини, които никога не бяха виждали. После Лу стана, върна се при Сю, хвана буйната грива на кобилата, яхна я и помогна на Оз да се изкатери отзад. На връщане не размениха нито дума.
Тази вечер на трапезата Лу неведнъж понечи да попита Луиза за онова, което бяха видели, но нещо я удържаше. Личеше, че Оз е също тъй любопитен, ала както обикновено той предпочиташе да изчака решението на сестра си. Има време да получим отговори на всички въпроси, каза си Лу. Преди да си легне, тя излезе на задната веранда и отправи взор към могилката. Въпреки ясното сияние на лунния сърп не можа да различи малкото гробище, но вече знаеше, че го има. Никога не бе проявявала голям интерес към мъртвите, особено откакто загуби баща си. Сега знаеше, че скоро пак ще отиде на онова място, за да погледне отново тия прости дървени кръстове, забити в земята и носещи имената на хора, с които делеше една кръв.
26
Седмица по-късно Котън пристигна заедно с Даймънд и раздаде малки американски флагчета на Лу, Оз и Юджин. Освен това бе донесъл двайсетлитрова туба с бензин и я преля в резервоара на хъдсъна.
— Няма да се съберем всички в олдсмобила — обясни той. — Наскоро уредих едно наследство на Лерой Мийкин, собственика на бензиностанцията. Лерой обаче не си пада по плащането в брой, тъй че сега съм буквално засипан с бензин и други нефтопродукти.
Юджин пое волана и всички потеглиха надолу към Дикенс да гледат парада. Луиза остана да наглежда Аманда, но децата обещаха да й донесат подарък.
Ядоха хотдог, обилно полят с горчица и кетчуп, дъвкаха захарен памук и изпиха толкова сироп, че час по час тичаха до обществената тоалетна. Навсякъде бяха разпънати сергии за разни забавни игри и Оз обра наградите във всички състезания, свързани с хвърляне. Лу купи красива шапчица за Луиза и позволи на Оз да я носи в хартиен плик.
Целият град бе разкрасен в червено, бяло и синьо, а когато се зададе парадът, тълпи от планинци и местни жители изпълниха тротоарите. Огромни платформи — същински сухоземни шлепове, теглени от коне, мулета или автомобили — представяха най-важните моменти от американската история, които за повечето вирджинци бяха свързани неизменно с техния край. Върху една от тези платформи група деца държаха знамената на първоначалните тринайсет колонии. Естествено, флагът на Вирджиния бе най-голям и момчето, което го носеше, имаше най-хубавия костюм. Мина отряд ветерани, окичени с медали, сред които крачеха неколцина белобради, мършави старци, претендиращи да са служили както при доблестния Боби Лий, така и при фанатично благочестивия Джаксън Стената1.
Една платформа, спонсорирана от „Съдърн Вали“, бе посветена на въгледобива — теглеше я камионетка шевролет, боядисана в златисто. Вместо прегърбен миньор с почерняло лице, върху нея имаше подиум, символизиращ купчина въглища, а на него стоеше красива млада жена с руса коса, съвършена фигура и лъскави бели зъби, която носеше лента с надпис „Мис Битумни въглища 1940 г.“ и размахваше равномерно ръка като механична кукла. Навярно дори и най-завеяният от зрителите можеше да схване връзката между купчината черни камъни и златното чудо, което ги теглеше. Както можеше да се очаква, мъжете и момчетата обсипваха хубавицата с възторжени викове и подсвирквания. Една прегърбена старица до Лу промърмори, че има съпруг и трима синове в мината. Тя огледа презрително русото момиче, след това заяви, че тая госпожица не е и стъпвала под земята, а въглища няма да разпознае дори ако скокнат и я захапят по най-битумните части.
1
Робърт Лий (1807–1870) — главнокомандващ на войските на Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ; генерал Томас Джаксън (1824–1863) по прякор Каменната стена — бележит пълководец на Конфедерацията, загинал по време на Гражданската война. — Б.пр.