Фоайето на клуба с ограничен достъп „Уестридж“ беше любимото място на Уилър. Пристигаше всяка сутрин около десет, настаняваше се на кожения диван и разгръщаше „Лос Анджелис Таймс“. Напоследък само преглеждаше първата страница, после веднага прелистваше на спорта и прочиташе резултатите. Останалата част от вестника не го интересуваше. По-рано го прочиташе от начало до край, но сега статиите за полицейска бруталност или злоупотреби със средства за политически кампании не привличаха вниманието му. Смътно съзнаваше факта, че кръгозорът му се стеснява, но успяваше да преглътне тези мисли с помощта на шотландско уиски.
Бежовият диван предлагаше удобна позиция, защото беше пред прозореца, гледащ към тенискортовете. Уилър или ухажваше съпругата на някой нов член на клуба, или играеше голф с някой слабак на средна възраст. В един часа на обяд обикновено се преместваше в грил бара и оттам лениво наблюдаваше момичетата в сексапилни полички, които минаваха покрай него.
Той беше трийсет и седем годишен, красив и безгрижен. Привличаше неудържимо жените от всички възрасти. Къдравите му черни коси падаха свободно на челото. Четвъртитата му челюст и белите зъби бяха магнит за мадамите, макар че някога стегнатото тяло бе започнало да се отпуска от натрупаните излишни тлъстини, а ръцете му се разтреперваха в единайсет всяка сутрин и едва след като изпиеше чашка „Ват 69“, се успокояваха.
Уилър не оправда очакванията на баща си. Първият му грандиозен провал беше преди шестнайсет години, когато го изхвърлиха от университета в Южна Калифорния за пиянство, предизвикване на безредици, както и, по думите на декана, за „безнадеждни научни перспективи“. Последният инцидент, станал повод за изключването му, беше юмручният бой в бар „Джули“, в който се бе включил след мача със Станфордския университет. Два часа търпя трима тъпаци от Станфорд, после свали от лявата си китка часовника „Картие“ за хиляда долара и вкара в травматологията самозабравилите се студенти. Уилър имаше силен удар и макар и пиян, можеше да пребие противника си. Лявото му кроше беше смъртоносно. Предпочиташе да разговаря, отколкото да се бие, но от време на време се налагаше „да излезе навън“ с някого. Беше наложително да умее да се бие, щом се заглеждаше по чужди жени.
Уилър Касиди беше известен в университета в Южна Калифорния. Всички говореха за него. Изпълненията му бяха легендарни. Веднъж с риск за живота си скочи от покрива на сградата, защото се беше хванал на бас. Друг път вкара фолксвагена си на стадиона, докато имаше мач. Отстрани на боядисаната си в яркочервено и златисто кола бе написал: „Вкарайте един гол и заради мен“. После поръси привържениците на отбора от университета в Лос Анджелис с топла бира от грамадно буре. Бяха го арестували шест пъти за различни нарушения и лудории и накрая го изключиха. Подвизите му бяха описвани в студентския вестник „Яркочервено и златисто“ най-малко веднъж месечно по време на колоритната му академична кариера, но това беше отдавна. Сега беше безделникът от клуба. „Уестридж“ в Бел Еър, Калифорния, беше домът му.
Клуб „Уестридж“ имаше редица строги изисквания за членство. Семейният произход и етническата принадлежност трябваше да бъдат приемливи. Необходимо беше добро обществено положение. Не се допускаха хора от света на шоубизнеса. Уилър беше приет, когато навърши двайсет и една, защото баща му, Уилър Касиди Старши, беше дългогодишен член.
Уилър Младши неколкократно бе викан пред дисциплинарната комисия на клуба. Опитваха се да решат дали да го изритат заради краткотрайната му връзка с красивата и палава съпруга на старши член, който обаче беше и председател на комисията по правилника. Аферата бе последвана от шумен развод. Дотогава името на покойния баща на Уилър го бе спасявало, но този път изключването му от клуба изглеждаше неизбежно.
Уилър Старши беше брокер по инвестициите и аналитик по акциите на компаниите. Постигна успех и отвори собствена брокерска фирма. Почина предишната година, отнемайки на Уилър Младши радостта от живота. Имаше нещо вълнуващо в това да бъдеш лошият син на властен, вечно навъсен баща и тази тръпка изчезна, когато старецът гушна босилека. Сега лудориите му изглеждаха по-скоро отчаяни, отколкото забавни. Гневът на баща му беше вдъхновение за шегите му.
Уилър започна да пие повече и сутрин, когато станеше, главата го цепеше. Очите му пареха, а стомахът му се бунтуваше. Наближаваше средна възраст и освен трите години в университета в Южна Калифорния и други две в морската пехота, не бе направил нищо.