— Дами и господа… — Той кашля, докато се качва и застава на малката сцена като опитен изпълнител от „Олд Вик“54 и започва да се кланя и маха на тълпата, която моментално избухва в аплодисменти.
— Преди всичко, искам да благодаря на всички, които дойдоха на малкото тържество по случай оттеглянето ми — започва, когато аплодисментите най-сетне стихват. — Няма да ви досаждам с дълга реч, тъй като сте чули достатъчно много от мен през последните 30 години… — Следват подвиквания, смях и свиркане. — Но искам да направя две изявления.
Хората моментално млъкват. Въпреки празничната атмосфера, всички обичат сър Ричард и неговото пенсиониране причини повече от обикновените тревоги сред тях. Месеци наред всеки си задаваше въпроса кой ще го замести като генерален директор и как това ще се отрази на компанията, и още по-важно — на работата им.
— Е, кое искате първо — добрите новини или добрите новини?
Това е ужасно тъпа шега, но всички се смеят.
— Първото е, че моето пътуване до Индия мина по-добре, отколкото се надявах, и беше напълно успешно. Както знаете, винаги съм имал глобална визия за тази компания, желание да я видя как расте и става дори по-силна и по-успешна. Заради това, вярвам, че е изключително важно да разширяваме нашите пазари, и съм развълнуван да обявя, че „Блексток&Уайт“ развива връзки с „Патак Пател Лимитид“, един от ключовите играчи на пазара за спиртни напитки в Индия. Беше решено мой наследник и приемник да бъде господин Санджив Пател — един забележителен мъж, който със сигурност ще заобичате, и за когото съм убеден, че ще отведе компанията на ново ниво…
Следват силни ръкопляскания и много одобрителни викове, когато хората проумяват новините. Има няколко изненадани погледи и леко вдигнати вежди, но повечето лица изразяват облекчение, вълнение и усмивки, особено от счетоводния отдел. Единственият човек, който изглежда недоволен от новините, е Уенди, чиято челюст е станала квадратна от стискане, докато ръкопляска със стиснати зъби.
— А сега втората добра новина — продължава сър Ричард, след като шумът от първата отшумява. За миг той изглежда нервен, докато гледа към Фиона, вдига ръка, а тя му изпраща една окуражителна усмивка. — Използвам възможността да ви представя моята прекрасна годеница…
Фиона се присъединява към него и цялата зала избухва в ръкопляскания. За миг си мисля, че гипсовите тавани направо ще се срутят, тъй като хората избухват във възторжени поздравления и удивление. Повечето бяха чули слуховете за неговия развод, а току-що бяха предположили, че Фиона е новата му приятелка, но чак пък годеница…? При това момиче на половината на неговата възраст? Мъжете зяпаха с недоверие и удивление знойната блондинка, прегърната от техния шеф, докато жените, които коментираха новия външен вид на сър Ричард през последните няколко седмици, вече гледаха на него в съвсем друга светлина.
— Ето защо не го интересува околосветското пътешествие като дядо и баба! — Ким ме гледа обвиняващо. — Не мога да повярвам, как може да не ми кажеш, че ходи със собствената ти съквартирантка! Хайде, раздухай всички клюки!
— Работата е там, че не знаех… — опитвам се да обясня, но Уенди ме прекъсва, като неочаквано цъфва до лакътя ми.
— Сватбата на приятелката ти с шефа няма да промени нищо, нали знаеш? — просъсква през зъби тя. — Той напуска следващата седмица.
— Не знам за какво говориш — отговарям, опитвайки се да не й обръщам внимание, но знам, че е невъзможно.
— За работата ти. Не си мисли, че ще се ползваш с някакви специални привилегии — ако това целиш.
— Не съм мислила за това — отговарям с каменно изражение. — Между другото, вече мисля за друга работа…
— Надявам се да не е при някой от конкурентите — това ще бъде конфликт на интереси. Ще си навлечеш сериозни неприятности, ако открием, че си издала търговски тайни — заплашва ме тя.
Не мога да си представя как гледането на бебето на съседката, което е на единайсет месеца, ще доведе до конфликт на интереси, но както и да е.
— Е, за кого ще работиш? — пита тя, присвивайки очи.
Боже, само това ми трябваше за капак. Почти цяла година бях принудена да търпя гадните подмятания и постоянната критика на Уенди, но сега слагам край на разпитите. Тегля чертата. Баста!
— Всъщност, ако ме извиниш, трябва да отида до тоалетната. — И преди да успее да насочи лампата за разпит в лицето ми и да изтръгне ноктите ми с клещи, безцеремонно я напускам.
54
Театър в Лондон, основан през 1818 г. първоначално с името „Кобург Тиатър“, а сетне — „Олд Вик“, произлизащо от Старата Виктория. — Б.пр.