О, Боже, кого заблуждавам? Това на главата ми все пак е само вълнена шапка, а не балаклава17.
— Дългото тройно лате беше за вас, нали?
Едва не подскачам, когато чувам гласа на барманката и виждам кафето да ме чака на плота. Един господ знае от колко време стои там.
— Да, благодаря — мърморя едва чуто, грабвам чашата и почти тичешком излизам навън.
Не мога да повярвам.
Просто не мога да повярвам.
Вървя по улицата като замаяна, мисълта ми връща отново и отново сцената, сякаш гледам заснет с камера материал: аз седя, чакам кафето си, той влиза, поглежда право в мен и ме подминава… Връщам лентата и я пускам пак. Ето ме, седя и чакам кафето си, той влиза, сега поглежда право към мен и… Забавям скоростта, кадър по кадър… нищо, няма грешка, той напълно, тотално, недвусмислено ме пренебрегва.
Болката ме пронизва като цял сноп безпощадни стрели. Как може да направи това? Как може да се държи все едно не ме познава? След всичко, което означавахме един за друг? Следва вълна от ярост: Копеле! Кучи син! Да ме подмине така! Кой си мисли, че е? Добре, може да сме скъсали, може повече да не е влюбен в мен, но това не значи, че трябва да ме подминава като пътен знак!
Цялата изгарям, отпивам от отдавна забравеното кафе. Съвсем студено е. По дяволите! Дори кафето ми развали!
Заредена с възмущение, желание за справедливост и студено кафе, изминавам остатъка от пътя до вкъщи, без да обръщам внимание на нищо около себе си. Мога да мисля само за Себ. Всъщност почти не забелязвам Гарет, с когото се сблъсквам на стълбите. Този път той е напълно облечен, слава богу. Чак след като ме попита къде е най-близката станция на метрото и аз му дадох указания накъде да върви, осъзнавам, че е облечен с костюм на Хенри Осми, но без рижата брада. Аха, ето кой бил значи.
Влизам в апартамента и откривам, че нещата отново са станали нормални и всичко си е постарому. Витрината с мармалада и чайовете е изчезнала като с магическа пръчка, а Фиона си е старата Фиона, размазана на един стол, пуши „Марлборо лайт“ и разглежда стар брой на „Грация“ от миналата седмица.
Присъединявам се към нея, свличам се на стола, а умът ми е зает със случилото се.
— Просто не мога да повярвам — произнасям след миг и оставям чашата на масата.
— Знам. И аз не мисля, че е точно моят тип — отговаря Фиона, поглеждайки ме над списанието. — Всъщност не си падам по дребни мъже.
— Какво? — гледам я объркано.
— Но да ти призная, след като се пъхнеш под хермелиновите кралски одежди, другото няма значение — тя вдига вежди и ми отправя многозначителен поглед.
— О, не говоря за Хенри Осми — въздишам, когато осъзнавам за какво говори, — а за онова, което току-що ми се случи.
— И какво ти се случи?
— Видях Себ, а той ме подмина!
Очаквам да чуя реакцията й. Познавайки Фиона, мисля, че ще ме залее с истински водопад от думи. В миналото винаги е била особено приказлива по повод на връзките ми, които взема присърце.
Тя се мръщи и, докато дърпа от цигарата, настъпва тишина. После най-неочаквано произнася само три думи. Но те са достатъчни да обърнат целия ми свят наопаки.
— Кой е Себ?
6.
Губя почва под краката си и се хващам за масата, за да не падна.
Какво каза?
Гледам я с недоумение и не съм сигурна как да реагирам.
После неочаквано осъзнавам.
— Ха-ха, много смешно! Успя да ме преметнеш. Ама за кратко. — Чувствам се глупаво и ставам от масата. Разбира се, сега си спомням, че ми е забранено да говоря за Себ и дори да мисля за него. Според Фиона това е единственият начин да го забравя.
Макар че, да си призная честно, не съм сигурна дали искам.
— Трябва да се преструвам, че не съществува, нали?
Тя ме гледа объркано.
— Кой не съществува? — произнася бавно.
— Знам, знам — кимам, като влизам в играта й, — но може ли да спрем да се преструваме за миг?
— Да се преструваме за какво? — Фиона ме гледа объркано, сякаш не знае за какво говоря.
Трябва да призная, че съм впечатлена. Не знаех, че е толкова добра актриса.
— Виж, няма да говоря повече за него, обещавам — казвам и придърпвам един стол до нея. Направо ще се пръсна от необходимостта да споделя новините. Двете с нея си споделяме всичко за връзките си, освен по-интимните подробности за самите мъже. — Но трябва да ти кажа… срещнах го в „Старбъкс“ и той ме подмина, все едно не ме познава.