Както и да е, това все пак беше някаква връзка, макар и незначителна, която събуди заспалата Мерилин Монро във Фиониния вариант на Норма Джийн.
— Абсолютно, нямам търпение! Тиги и Ризъл ще дойдат ли?
Това бе едно от нещата, които бях забелязала при луксозните приятели на Фиона. Никой нямаше нормално име. Всички звучаха така, сякаш бяха герои от детски анимационен филм. Дори Фиона не бе обикновената стара Фиона, беше се превърнала във „Фифи“. Знам това, защото веднъж отговорих вместо нея по телефона, тъй като бе в банята, а Пипа потърси някого, когото нарече Фифи.
— Коледа ли? — продължи да чурулика Фиона. — О, прекарах деня с мами и тати.
Мами и тати? Боже! Откога родителите й Джон и Лиз се бяха превърнали от обикновените мама и татко в „мами и тати“?!
Слушах замаяна как започна да разказва „колко прекрасно било да прекараш известно време в живописната провинция“, докато мяташе русата си коса като лъвица.
Всъщност „провинцията“ бе облицованата с камъни къща на родителите й в Кент.
Минавам покрай нея и пълня чайника с вода. Не ми трябват шампанското и канапетата със сьомга и черен хайвер, умирам за чаша чай и малко „Джафа кейк“. Само преди ден купих съвсем пресен. Повдигам се на пръсти и започвам да ровя в бюфета, докато тя продължава разговора.
— Знам, абсолютно същата съм и аз! Обожавам дългите разходки и свежия въздух!
Едва се сдържам да не се разсмея. Фиона и свеж въздух! Тя обича ароматизирани свещи Диптик9 и „Марлборо лайт“. Колкото до дългите разходки…
Поглеждам към високите токчета, на които едва се крепи. Понеже е висока около метър и петдесет, онова, което не е получила от природата, компенсира с обувки на висок ток, приличащи на небостъргачи. Това е единственият човек, когото познавам, който подражава и подкрепя Виктория Бекъм. Нарича я „сродна душа“. Всъщност само преди седмица я хванах да преглежда един брой на списание „Хелоу“ и с крайчеца на окото си зърнах, че гледа снимка на Пош Спайс, обута с поредния чифт смешно високи обувки. Без да знае, че я слушам, Фиона въздъхна дълбоко и промърмори:
— Мога да почувствам болката ти, Виктория, наистина я чувствам! — и потърка мазолите на краката си в знак на солидарност.
— Окей, супер! Нямам търпение да се видим. Само трябва да помогна на съквартирантката ми с костюма й — и ми хвърля такъв поглед, че се скривам зад пакета кейк като зад щит. — Окей, чао, до скоро!
Следват дълги въздушни целувки, изпратени по телефона, сетне го затваря и се обръща към мен.
— Престани да се тъпчеш! — и като преминава безпроблемно от „Произведено в Челси“ към „Единственият път води към Есекс“, грабва пакета от ръката ми. — А сега да те преобразим в малко секси котенце.
— Но аз не искам да бъда секси котенце! — скимтя и стискам здраво чашата си, преди да отмъкне и нея.
— Нова година е! — категорично постановява Фиона. — Няма не искам. Нямаш избор.
За миг в кухнята настъпва тишина и аз си мисля, че съм спечелила.
Но Фиона може да бъде много страшна, особено в този костюм на медицинска сестра.
— Добре, добре — вдигам ръце и се предавам, докато ставам от масата. — Оставям се в ръцете ти.
— Знаех си, че ще се съгласиш — кима със задоволство тя. — Да побързаме, поръчала съм такси. Ще дойде всеки момент — докато ме бута към моята стая, тя изчезва в нейната и се появява с черно трико и чифт пухени ушенца. — Купонът е чудесно лекарство за сърдечна болка. Толкова много ще се забавляваш тази вечер, че направо ще забравиш Себ и всичко, свързано с него завинаги — и, като ми подава костюма, ме прегръща силно. — Повярвай ми, утре ще се събудиш все едно нищо не се е случило.
3.
Имам теория за Новогодишната вечер.
В целия свят този ден е приет за най-големия и най-хубавия празник в годината. Една празнична нощ, в която трябва да се забавляваш, да купонясваш сякаш си Принс и годината е 1999. С тази нощ се свързват всички очаквания и надежди. И цялата тази подготовка, и цялото това напрежение да прекараш удивително, невероятно, забележително!