— Сигурен ли си?
— Ъхъ.
— Когато тръгна към училището онази сутрин, имаше ли нещо необичайно?
— Когато тръгнах ли? Не, нищо.
— По обичайния маршрут към училището ли вървеше? През парка?
— Да.
— Значи мястото, където е убит Бен, е точно до пътеката, по която обикновено минаваш през парка?
— Ами така излиза. Не съм се сещал за това.
— Преди да намериш трупа, видя ли, чу ли нещо, докато вървеше през парка?
— Не. Както си вървях, изведнъж го видях да лежи.
— Опиши го. Как лежеше, когато го видя за пръв път?
— Просто си лежеше по корем на… такова… един полегат склон върху листата.
— Сухи или мокри бяха листата?
— Мокри.
— Сигурен ли си?
— Така си спомням.
— Така си спомняш или налучкваш?
— Не помня добре.
— Тогава защо отговори на въпроса?
— Де да знам.
— Отсега нататък отговаряй абсолютно честно, става ли? Ако точният отговор е „Не помня“, това ще казваш, разбра ли?
— Разбрах.
— Значи виждаш тяло на земята. Имаше ли кръв?
— Отначало не видях кръв.
— Какво направи, когато доближи тялото?
— Ами повиках го по име. Нещо като „Бен, Бен, добре ли си?“. Нещо подобно.
— Значи си го разпознал веднага?
— Ъхъ.
— Как? Той е лежал по лице, главата му е била надолу по склона, а ти си бил над него.
— Ами познах го, това е. По дрехите, по вида, ако се сещате.
— По вида ли?
— Ъхъ. Такова… по външността.
— Можел си да видиш само подметките на маратонките му.
— Не, виждаше се. Пък и човек се познава лесно.
— Добре. Значи намираш тялото и казваш „Бен, Бен!“. Какво се случи после?
— Е, той не отговори и не мърдаше. Реших, че трябва да е пострадал доста зле, затова слязох да видя какво му е.
— Повика ли помощ?
— Не.
— А защо? Имаше ли мобилен телефон?
— Ъхъ.
— Значи намираш жертва на кърваво убийство, имаш телефон в джоба си, но изобщо не помисляш да се обадиш на 911?
Джонатан се стараеше да задава въпросите си така, сякаш само искаше да разбере с подробности цялата история. Това си беше разпит, но не враждебен. Поне не и очевидно враждебен.
— Можеш ли да оказваш първа помощ на пострадал?
— Не, само исках да проверя дали е добре.
— Не предположи ли, че може да е било извършено престъпление?
— Май ми хрумна нещо такова, но не бях съвсем сигурен. Можеше да е злополука. Паднал е или де да знам какво.
— Как е паднал? Защо?
— Ами не знам. Само си помислих.
— Значи не си имал причина да смяташ, че е паднал?
— Нямах. Вие вече извъртате нещата.
— Джейкъб, опитвам се да разбера. Защо не повика помощ? Защо не се обади на баща си? Той е юрист, работи в прокуратурата… той щеше да е наясно какво трябва да се направи.
— Ами просто… Не знам, не се сетих за това. Това си беше лоша изненада. Не бях… подготвен, ако ме разбирате. Не знаех какво е правилно.
— Добре, какво стана след това?
— Слязох надолу по склона при него.
— Подпря ли се на колене?
— Май така беше.
— Върху мокрите листа?
— Не знам. Може и да съм останал прав.
— Останал си прав… Значи си гледал надолу към него?
— Не. Не помня. Както го описвате, сигурно съм се подпрял на коляно.
— Дерек те е видял няколко минути по-късно в училището, а той не помни панталонът ти да е бил мокър или изкалян.
— Вероятно съм бил прав…
— Добре. Значи си стоял над него и си го гледал от горе на долу. А после?
— Както казах, обърнах го леко, за да видя как е.
— Каза ли му нещо?
— Мисля, че не.
— Значи виждаш свой съученик, проснат по корем в безсъзнание, но го обръщаш ей така, без да му кажеш и една дума?
— Не, може и да съм казал нещо. Не съм сигурен.
— Когато стоеше над Бен в дъното на склона, забеляза ли някакви следи от престъпление?
— Не.
— Имало е дълга ивица кръв по целия склон от раните на Бен. Не я ли забеляза?
— Не. Аз… такова… вече превъртах малко, ако се сещате.
— Превърташе ли? Всъщност какво означава това?