— Де да знам. Май се паникьосах.
— Защо си изпаднал в паника? Каза, че не си знаел какво се е случило и не си подозирал престъпление. Предположил си, че е някаква злополука.
— Знам, ама момчето си лежеше на земята. Доста шантаво положение.
— Когато Дерек те е видял няколко минути по-късно, не си изглеждал като превъртял.
— Ами, пак така си беше. Но не се издавах. В главата си бях превъртял.
— Добре. Значи стоиш над тялото. Бен вече с мъртъв. Кървял е от три рани в гърдите, има следи от кръв по склона към тялото, но ти не си видял никаква кръв и не си имал представа какво се е случило. И си превъртял, но не ти личи. Какво стана после?
— Като ви слушам, май не ми вярвате.
— Джейкъб, налага се да ти кажа нещо — няма значение дали ти вярвам. Аз съм твой адвокат, а не баща или майка.
— Е, да, и все пак… Не ми харесва как представяте всичко. Това е моята история, нали? А вие я обръщате така, че да ме изкарате лъжец.
Лори, която не бе продумала досега, каза:
— Джонатан, моля те да престанеш. Съжалявам, но мисля, че вече внуши каквото искаше.
Джонатан се стресна.
— Добре, Джейкъб. Майка ти е права. Може би е най-добре да спрем дотук. Намерението ми не беше да те разстроя. Искам обаче да обмислиш нещо. Цялата тази история може и да е звучала подредено в главата ти, докато си бил сам в стаята си, но когато те подложат на кръстосан разпит, няма да е същото. Уверявам те, моят разпит ще ти се стори детска игра в сравнение с това, което ще направи с тебе Нийл Ладжудис, ако дадеш показания. Аз съм на твоя страна, но Ладжудис не е. Освен това съм добър човек, а той… трябва да си върши работата. Ето какво си представям, че щеше да ми кажеш. Ти си бил при онзи труп е три зейнали рани в гърдите и си пъхнал ръката си под тялото така, че да оставиш един-единствен пръстов отпечатък от вътрешната страна на неговата дреха. Но когато си дръпнал ръката си, по нея не е имало никаква кръв, затова няколко минути по-късно никой в училището не е забелязал нищо нередно. Ако ти беше съдебен заседател, какво щеше да мислиш за такава история?
— Да, ама е вярно. Не чак в подробностите — вие ме обърквахте. Той не лежеше точно по корем и тогава от него не течеше кръв. Изобщо не беше така. Вие… такова… ме разигравате. Аз говоря истината.
— Джейкъб, съжалявам, ако съм те притеснил. И не те разигравам.
— Кълна се в Господ, че казвам истината.
— Добре, разбирам.
— Не, изкарахте ме лъжец.
Джонатан не отговори. Разбира се, последният похват, към който прибягва притиснатият в ъгъла лъжец, е да предизвика съмняващия се в него да му каже в лицето, че лъже. Още по-лошото беше, че гласът на Джейкъб прозвуча рязко. Може би сянка на заплаха, а може би само страх на момче, готово да се разплаче.
— Джейк, всичко е наред — казах му. — Джонатан също трябва да си върши работата.
— Знам, но той не ми вярва.
— И да е така, той е твой адвокат независимо дали ти вярва. Адвокатите са си такива.
Намигнах му.
— Ами делото? Какво ще правя там?
— Нищо — натъртих аз. — Изобщо няма да даваш показания. Ще си седиш зад масата на защитата и ще ставаш само когато е време да се прибереш вкъщи вечерта.
— Мисля, че това е най-благоразумното — вметна Джонатан.
— Но как ще им разкажа какво се случи?
— Джейкъб, не ми се вярва, че си чул собствените си думи през последните минути. Не можеш да дадеш показания.
— Тогава как ще се защитя?
— Не сме длъжни да изложим тезата на защитата — увери го Джонатан. — От нас не се иска да представяме доказателства. Този товар е изцяло върху раменете на обвинението. Ние ще оспорваме всеки един довод, Джейкъб, докато от тях не остане нищо. Това е нашата защита.
— Татко?…
Поколебах се.
— Джонатан, не съм убеден, че това ще бъде достатъчно. Не можем само да подхвърляме заяждания с доводите на Ладжудис. Той разполага с пръстовия отпечатък, има и свидетел, който ще свърже Джейкъб и ножа. Трябва да се постараем повече. Трябва да дадем нещо на онези съдебни заседатели.
— Какво предлагаш, Анди?
— Мисля, че може би е нужно да представим реална, убедителна защита.
— За мен би било удоволствие. Какво имаш предвид? Доколкото виждам, засега всички доказателства накланят везните само на едната страна.
— Какво ще кажеш за Пац? Съдебните заседатели трябва поне да чуят за него. Да им предложим истинския убиец.