— Ти затова ли написа във „Фейсбук“ за ножа?
— Не. Имаше и друго. Джейк си купи тоя нож, защото се боеше от Бен. Очакваше да му скочи някой ден, да го набие, и искаше да може да се защити. Нищо ли не знаете?
— Не.
— Джейк изобщо ли не е говорил с вас за това?
— Не.
— Е, аз написах онова, защото знаех за ножа на Джейк и това, че се боеше от Бен. Може да съм сбъркал, като го написах. Не знам. Не знам защо го написах.
— Защото е било истина. Искал си да споделиш истината.
— Май беше затова.
— Но убийството не е извършено с този нож. Ножът на Джейкъб, който си виждал, не е оръжието на убийството. Намериха друг нож в парка „Колд спринг“. Нали знаеш?
— А, знам, ама как да съм сигурен? Намериха някакъв нож… — Дерек вдигна рамене. — И нали тогава всички питаха за ножа. Джейк пък отдавна подхвърляше, че баща му е прокурор, затова познава законите. Все едно намекваше, че знае какво може да му се размине. Ако някой го обвини де, сещате се. Това знаете ли го?
— Някога казвал ли го е направо?
— Не. Само подхвърляше.
— Това ли каза на Ладжудис?
— Не, то си е ясно! Щото не е нещо, което знам, а само си го мисля.
— Какво всъщност каза на Ладжудис?
— Само за ножа, който Джейкъб имаше.
— С който не е извършено убийството.
— Щом искате да е така, ваша работа. Аз казах на Ладжудис само за ножа и как Бен тормозеше Джейк. И как онази сутрин Джейк дойде на училище изцапан с кръв.
— Джейк признава това. Намерил е Бен. Опитал се е да му помогне. Затова се е изцапал с кръв.
— Знам, знам, Ан… господин Барбър. За нищо не обвинявам Джейк. Само ви повтарям каквото казах на прокурора. Джейк дойде на училище, аз видях кръвта по него и той ми каза, че трябва да я изчисти, защото хората щели да го изтълкуват зле. Прав си беше.
— Дерек, може ли да ти задам един въпрос? Сериозно ли допускаш, че е възможно? Да не премълчаваш нещо? Защото от това, което чух досега, изобщо не следва, че Джейкъб го е направил. Някак не се връзва.
Дерек се наместваше притеснено на дивана, дори обърна тялото си така, че да не ме гледа.
— Значи според теб го е направил, нали?
— Не. Е, може да има шанс един процент, нали разбирате? Ей толкова — събра палец и показалец, между които имаше не повече от милиметър. — Де да знам…
— Съмняваш се.
— Ъхъ.
— Защо? Защо се съмняваш в него дори малко? Познаваш Джейкъб почти откакто се помниш. Вие бяхте най-добрите приятели.
— Защото Джейк е… някак различен. Не че казвам нещо лошо, да е ясно. Но той си е малко… нали ви казах, зъл си е. И това дори не е точно. Не се сещам как да го обясня. Не налита на бой, не побеснява, няма нищо такова. Не озверява, разбирате ли? Само че си е… зъл. Не към мен, аз съм му приятел. Но с другите в училище се случва понякога. Ръси смахнати приказки. Нещо като расистки шегички. Или казва на дебелите момичета, че са дебели, или разни неприлични неща за телата им. Пък и нали чете ония истории в нета? Един вид порно, ама с мъчения. Той му вика „рязането“. И ми разправя: „Пич, седях до посред нощ, за да чета за «рязането» в нета“. Показа ми някои истории. На своя „Айпод“, сещате ли се? Аз му викам: „Пич, това си е извратено“. Те са едни истории как… как кълцат разни хора. Връзват жени, режат ги, убиват ги, нали разбирате? Връзват и мъже, тях също ги режат и… — той се намръщи — … и ги кастрират. Пълно извращение. А той продължава да ги чете.
— Как така продължава? Не може да е вярно. Проверявам компютъра. Инсталирах програма, която показва с какво се занимава в интернет.
— Влиза през своя „Айпод“.
За миг се почувствах тъп, изостанал родител. Дерек добави услужливо:
— Намира ги в едни форуми в нета. Сайтът се нарича „Транжорната“. Там май си разменят такива разказчета. Съчиняват си ги и после ги пускат в сайта, за да ги четат другите.
— Дерек, много хлапета гледат порно. Поне това знам. Сигурен ли си, че не говорим за това?
— Абсолютно сигурен! Не е порно. И не е точно в това проблемът. Нека си чете каквото ще. Не е моя работа. Но му има нещо, защото изобщо не го е грижа.
— За какво не го е грижа?
— За хората, за животните, за нищо — каза Дерек и заби поглед в пода.
Мълчах и чаках да продължи.