Свидетел: И аз не очаквах да имаш. Иначе щеше да ме разбереш. Казал ли си на Пац да не говори с мен?
Г-н Ладжудис: Да.
Свидетел: Защото си знаел, че ако съдебните заседатели чуят за доказателствата срещу Пац, никога не биха повярвали във вината на Джейкъб. Играл си с подправено тесте карти, а?
Г-н Ладжудис: Подготвях обвинението. Именно срещу заподозрения, който според мен бе извършил престъплението. В това се състои моята работа.
Свидетел: Ако е така, защо се опасяваше толкова съдебните заседатели да не научат за Пац?
Г-н Ладжудис: Защото не го е направил той! Вършех каквото беше правилно според мен въз основа на данните, с които разполагах в онзи момент. Виж какво, Анди, ти не задаваш въпросите тук. Това вече не е твое задължение, а мое.
Свидетел: И все пак е странно, нали? Да кажеш на някого да не разговаря със защитата на обвиняемия. Това се нарича прикриване на оневиняващи доказателства. Но ти си имаше свои подбуди, нали, Нийл?
Г-н Ладжудис: Няма ли поне да… Моля ви, обръщайте се към мен с «господин Ладжудис». Поне това съм заслужил.
Свидетел: Кажи им, Нийл. Хайде, кажи им какво знаеше за Лионард Пац. Нека те да чуят това, което съдебните заседатели изобщо не научиха.
Г-н Ладжудис: Да продължим нататък.“
22. „Сърцето му е твърде малко“
„Г-н Ладжудис: Насочвам вниманието ви към документ, отбелязан като веществено доказателство номер… да, 22. Познавате ли този документ?
Свидетел: Да, това е писмо от доктор Фогъл до Джонатан Клайн, нашия адвокат.
Г-н Ладжудис: А датата?
Свидетел: 2 октомври.
Г-н Ладжудис: Две седмици преди делото.
Свидетел: Да, горе-долу.
Г-н Ладжудис: Отбелязано е «Копие до г-н и г-жа Барбър». Прочетохте ли писмото тогава?
Свидетел: Да.
Г-н Ладжудис: Но вашият адвокат не представи писмото като доказателство по делото, нали?
Свидетел: Не, поне доколкото ми е известно.
Г-н Ладжудис: Доколкото е известно на всички.
Свидетел: Нийл, не давай свидетелски показания. Задавай си въпросите.
Г-н Ладжудис: Добре. Защо обвинението не беше запознато с този документ?
Свидетел: Защото е поверителна информация. Писмото е част от конфиденциалните контакти между лекар и пациент, освен това е работен документ, което означава, че е създадено от екипа на защитата в подготовката за делото. Ето защо е поверително. Не подлежи на задължително представяне в съда.
Г-н Ладжудис: Но сега го представихте. И то в отговор на обичайно искане. Защо? Отказвате ли да се позовете на поверителния му характер?
Свидетел: Не аз би трябвало да реша дали да го представя. Но вече няма значение, нали? Сега само истината има значение.
Г-н Ладжудис: Пак се почна. Стигнахме до момента, когато ще ни обясните дали вярвате в системата.
Свидетел: Нийл, системата е толкова добра, колкото й позволят работещите в нея хора.
Г-н Ладжудис: Доверявахте ли се на доктор Фогъл?
Свидетел: Да. Напълно.
Г-н Ладжудис: И сега ли? Не се ли е случило нещо, което да разколебае доверието ви в нейните заключения?
Свидетел: Имам й доверие. Тя е добър лекар.
Г-н Ладжудис: Значи не оспорвате нищо от съдържанието на писмото?
Свидетел: Не оспорвам.
Г-н Ладжудис: А каква беше целта на това писмо?
Свидетел: То представя мнение. Предназначено е да обобщи изводите на доктор Фогъл за Джейкъб, за да реши Джонатан дали да я призове като свидетел и дали иска изобщо да засяга тази тема — проблема за психическото здраве на Джейкъб.
Г-н Ладжудис: Моля ви да прочетете пред голямото съдебно жури втория абзац от писмото.
Свидетел: Цитирам: «Впечатленията ми от клиента са за умеещо да се изразява добре, интелигентно, учтиво момче на четиринайсет години. Той е стеснителен и необщителен в известна степен, но нищо в поведението му не подсказва намалена способност да си представя, да си спомня или да обяснява случките, свързани с това дело, или да помогне на адвоката си във вземането на осмислени, разумни, добре обосновани решения относно собствената му правна защита.»