Г-н Ладжудис: Всъщност доктор Фогъл стига до професионално заключение, че Джейкъб е вменяем и може да бъде съден, нали?
Свидетел: Говорите за правна, а не за медицинска оценка. Да, все пак сте прав — доктор Фогъл прави заключение именно за това.
Г-н Ладжудис: А наказателната отговорност? Тя засяга и този въпрос в писмото, нали? Погледнете третия абзац.
Свидетел: Така е.
Г-н Ладжудис: Прочетете го, моля.
Свидетел: Цитирам: «Засега няма достатъчно данни за категорично заключение дали Джейкъб различава адекватно добро и зло и дали може да контролира адекватно поведението си съобразно тази разлика. Но може би има достатъчно данни в подкрепа на хипотетични твърдения, опиращи се на генетични и неврологични доводи съгласно теорията за „неудържимия подтик“». Край на цитата.
Г-н Ладжудис: «Може би има достатъчно данни», «хипотетични твърдения» — много предпазливо, нали?
Свидетел: Това е напълно разбираемо. Хората биха се отнесли скептично към опити да бъде оправдано едно убийство. Ако доктор Фогъл се бе явила в съда да даде показания, би било по-добре да е непоклатимо уверена в думите си.
Г-н Ладжудис: Но тя всъщност твърди, че на този етап това поне е възможно, нали? И че може да изкаже «хипотетични твърдения»?
Свидетел: Да.
Г-н Ладжудис: За «гени на убиец»?
Свидетел: Никога не е използвала този израз.
Г-н Ладжудис: Ще прочетете ли абзаца, озаглавен «Резюме на диагнозата»? В началото на трета страница.
Свидетел: Нийл, да не искаш да прочета на съдебните заседатели целия текст? Документът вече е представен като доказателство. Могат сами да го прочетат.
Г-н Ладжудис: Моля ви да се съобразите с желанието ми.
Свидетел: Цитирам: «Джейкъб проявява в поведението си и изразява мисли и склонности, както в преките ни разговори, така и в досегашните си постъпки извън клиничното наблюдение, които биха подкрепили поотделно или в съвкупност следните диагнози: отклонения в способността за социализация, склонност към нарцисизъм»… Виж какво, ако искаш от мен да коментирам професионалните заключения на психиатър…
Г-н Ладжудис: Моля ви, само още един цитат. Четвърта страница, втори абзац, изречението, което съм отбелязал.
Свидетел: Цитирам: «Най-добрият начин да обобщя цялата съвкупност от наблюдения — липсата на емпатия, затруднения контрол над импулсивното поведение, проявите на жестокост — е като посоча приликата на Джейкъб с Гринч от книгите на Доктор Зюс, за когото авторът е написал: „Сърцето му е твърде малко“.» Край на цитата.
Г-н Ладжудис: Изглеждате разстроен. Съжалявам. Това наистина ли ви разстрои?
Свидетел: За бога, Нийл. За бога…
Г-н Ладжудис: Така ли се почувствахте и първия път, когато научихте, че вашият син има «твърде малко сърце»?
[Свидетелят не отговаря.]
Г-н Ладжудис: Така ли се почувствахте?
Свидетел: Възразявам. Въпросът е неуместен.
Г-н Ладжудис: Възражението ви ще бъде отбелязано. А сега ви моля да отговорите на въпроса. Така ли се почувствахте?
Свидетел: Да! Господи, Нийл, а как да се почувствам според теб? Аз съм негов баща.
Г-н Ладжудис: Именно. Как да си обясним, че сте живял толкова години с момче, способно на такова насилие, но изобщо не сте забелязал? Нито веднъж не сте заподозрял, че нещо не е наред? И не сте си мръднал пръста, за да направите нещо за тези психически проблеми?
Свидетел: Нийл, какво искаш да кажа?
Г-н Ладжудис: Че си знаел. Анди, ти си знаел. Знаел си.
Свидетел: Не.
Г-н Ладжудис: Как е възможно, Анди? Как би могъл да не знаеш? Как изобщо е възможно?!
Свидетел: Не знаех. Знам само, че това е самата истина.
Г-н Ладжудис: Пак същото. Поне се придържате неотклонно към позицията, която сте си подготвил, нали? Все повтаряте «истината, истината, истината», сякаш с повторението това ще стане вярно.
Свидетел: Нийл, ти нямаш деца. Не очаквам от теб да разбереш.