И отдалечена от останалите.
Реши, че прилича на имение на местен лорд край малко селце.
Кучетата тичаха по леда като деца във ваканция, докато Нейт си проправяше път към хижата.
Тишината беше забележителна — като в църква, — а шумът на лекия вятър, който се промъкваше през заснежените клони, звучеше като тиха музика. Хладното слънце блестеше в леденосиньото небе и проблясваше върху заледеното езеро.
Усещането за тишина и самота беше толкова силно, че той подскочи и посегна към пистолета, когато чу дълъг, отекващ писък.
Орелът кръжеше, златистокафяв и величествен, на фона на небето. Кучетата се сборичкаха игриво, после скочиха в пряспата сняг на брега на езерото.
Оттук се виждаше самолетът на Мег. Приличаше на червено петно зад елипсата замръзнала вода. Ако човек се вгледаше, можеше да открие и други белези на цивилизацията.
Ивица дим от комин, част от къща, забележима през гъстите клони, собствения му дъх, който излизаше като облак пара.
Той се засмя. Може би трябваше да опита риболов на леда. Имаше тръпка в примитивното усещане да пуснеш въдица в дупката насред леда и да седиш в тишината върху замръзналата вода.
Отиде до хижата и видя надписа „Тъпанар“, изрисуван със спрей отровножълта боя на вратата.
Още един белег на цивилизацията, помисли си Нейт, докато търсеше ключовете в джоба си.
Ед беше сложил два нови катинара, висящи на дебели, лъскави вериги.
Отключи и влезе.
Авторите на графити бяха поработили и вътре. По стените бяха изписани нецензурни думи. Можеше да разбере раздразнението на Ед. И той би побеснял, ако откриеше подобно нещо в някое от собствените си светилища.
Видя поставката, на която бяха стояли въдиците, забеляза изрядния ред, който цареше в помещението, като се изключат вандалските прояви.
Такъмите, печката и столовете не бяха докоснати, но шкафът, в който вероятно беше стояло уискито — „Гленфидич“, по думите на Ото — и запаси от храна, беше празен и отворен.
Откри кабърчета, които се забиват в ботушите, и си напомни, че трябва да купи и за себе си. Вътре имаше и аптечка, резервни ръкавици, шапка, износена парка, снегоходки и няколко топли одеяла.
Снегоходките бяха окачени на стената, точно над крещящия жълт надпис „Задник“. Не можеше да прецени дали са използвани наскоро.
Имаше дърва за печката, нож за чистене на риба и още няколко заплашителни на вид ножове. Няколко списания, портативно радио. Резервни батерии.
Нищо друго, освен онова, което човек очакваше да намери в рибарска хижа в Аляска.
Когато излезе навън, обиколи наоколо. Погледна към самолета на Мег и мястото, където започваше гората край къщата й.
Опита се да си представи Ед Улкът — надут, но физически здрав — да броди из гората на снегоходки.
20.
Лосът беше най-обсъжданата тема през седмицата. Присмиваха се на Нейт или го поздравяваха за техниката му на прогонване.
Лично той смяташе появата на лоса за благословия. Тя отклони вниманието на хората от убийството и смъртта, поне за малко.
Смяташе да говори отново с Кари и обмисляше как дай попречи да затвори вратата в лицето му. Когато разбра, че тялото на Макс е било кремирано и Мег ще кара съпругата му до Анкъридж, за да прибере пепелта, най-после се реши.
— Трябва да дойда с теб — каза той на Мег.
— Слушай, шерифе, и без това ще бъде трудно. Не е нужно да си там, за дай натриеш носа.
— Нищо няма да натривам. Сега отивам при нея. Ще те чакаме на реката.
— Нейт. — Тя обу ботушите си. — Може би е редно полицията на Лунаси да има представител там, но по-добре прати Ото или Питър. Правилно или не, ти си последният човек, когото Кари би искала да види днес.
— Ще те чакаме на реката. — Беше на половината път до вратата на стаята, която временно споделяха, когато изведнъж се сети. — Рок и Бул. Може да схващам бавно, но се сетих. Сигурно е заради историята с лоса. Роки и Булуинкъл4.
— Бавно схващаш. Или си имал тежко детство.
— Не, просто си мислех, че са мъжки имена — като на боксьори. Скалата, Разярения бик — нещо такова.
Устните й се повдигнаха в крайчеца. Как успяваше да я развесели, дори когато му беше ядосана.
— Скалата е кечист.
— Все тая. Ще се видим след час.
Той вече беше съобщил на екипа си — който прояви същото песимистично отношение като Мег, — че ще пътува до Анкъридж тази сутрин. Затова подкара колата към къщата на Кари.
Вратата се разтвори, преди да беше стигнал до средата на пътеката. Тя стоеше отпред, облечена в черен пуловер и панталони.