— Игнейшъс Бърк.
Гласът беше дрезгав и женски, и достигна до него на облаче пара. Той се подхлъзна, успя да се закрепи и с бясно биещо сърце се изкатери на заснежения бряг.
— Анастасия Хоп. — Тя протегна облечената си в ръкавица с един пръст ръка, успя някак си да хване неговата и я стисна здраво. — Виждам, че си позеленял от пътуването. Джърк, да не си си правил майтап с новия ни шериф по пътя?
— Не, госпожо. Просто имаше въздушни течения.
— Тук винаги е така. Все пак, личи си, че си хубавец. Ето, удари една глътка.
Тя извади от джоба си плоска сребриста бутилка и му я подаде.
— Аз…
— Давай. Още не си на работа. Малко бренди ще те съживи.
Той реши, че едва ли ще му стане по-зле, отвори бутилката, отпи бавно и почувства как глътката се търкаля към тръпнещия му стомах.
— Благодаря.
— Ще те настаним в „Хижата“ и ще ти дадем възможност да си поемеш дъх. — Тя го поведе по пъртината. — Ще те разведа из града по-късно, когато главата ти се проясни. Пътят от Балтимор е дълъг.
— Така е.
Градчето приличаше на снимачна площадка. Вечнозелени дървета, побелели от снега, реката, постройките от разцепени трупи, димът, който се виеше от комини и тръби. Всичко се размазваше пред погледа му и той разбра, че е ужасно изтощен. Не беше успял да поспи през никой от полетите и пресметна, че са минали почти двадесет и четири часа, откакто за последен път беше лягал.
— Случил си ясен ден — каза жената. — В планините падна още сняг. Тази гледка води туристите насам.
Изгледът наистина приличаше на пощенска картичка и той се почувства малко неловко. Все едно беше влязъл във филм или в нечий сън.
— Радвам се, че си се облякъл добре — тя го огледа, докато говореше. — Много от туристите от Долните щати3 идват с модерни палта и лъскави ботуши и задниците им замръзват.
Той беше поръчал всичко, което носеше — чак до термобельото, — както и по-голямата част от съдържанието на куфара си от „Еди Бауер“ по интернет, след като получи имейл с предложение от кмет Хоп.
— Много точно ми описахте какво ще ми трябва.
Тя кимна.
— Да, както и онова, което ще трябва на нас. Не ме разочаровай, Игнейшъс.
— Казвайте ми Нейт. Нямам намерение, кмет Хоп.
— Само Хоп. Всички ме наричат така. — Тя се качи на дълга дървена тераса.
— Това е „Хижата“. Хотел, бар, ресторант, обществен клуб. Имаш стая тук, включена е в заплата ти. Ако решиш да живееш на друго място, ще си плащаш сам. Собственичка е Чарлийн Хайдъл. Яденето е добро и мястото е чисто. Тя ще се погрижи за теб. Освен това ще се опита да ти бръкне в панталоните.
— Моля?
— Ти си хубав мъж, а Чарлийн има слабост към другия пол. Твърде стара е за теб, но това няма да я спре. Каквото и да мислиш по въпроса, решението си е твое.
После тя се усмихна и Нейт видя, че лицето й е червено и кръгло като ябълка. Имаше живи кафяви очи и голяма уста с тънки устни с извити нагоре ъгълчета.
— И тук, както в цяла Аляска, мъжете преобладават. Но това не значи, че местното женско население няма да дойде да те огледа. Ти си прясно месо и много от тях ще искат да го опитат. Когато си свободен, прави каквото искаш, Игнейшъс, но недей да чукаш момичета в работно време.
— Ще си го запиша.
Смехът й прозвуча като сирена за мъгла, докато го тупаше дружески по ръката.
— Няма да е зле.
После отвори вратата и го въведе в благословената топлина.
Замириса му на дим от дърва, кафе, пържен лук и съблазнителен женски парфюм.
Помещението беше широко и символично разделено на ресторант с маси за двама и четирима, пет сепарета и бар със столчета, чиито червени седалки бяха протъркани в средата от множеството задници, седели върху тях през годините.
Отдясно имаше широк отвор, през който се виждаха маси за билярд и ярките светлини на джубокс.
През вратата вляво се влизаше във фоайето. Той видя част от плота на рецепцията и прегради, между които бяха пъхнати ключове, пликове и сгънати листове със съобщения.
Гореше буен огън и предните прозорци бяха разположени така, че да се вижда прекрасният изглед към планината.
Келнерката беше една и в силно напреднала бременност. Косата й беше прибрана в дълга и лъскава черна плитка. Лицето й поразяваше с нежната си красота и той примигна от удивление. С топлите си тъмни очи и златиста кожа тя му заприлича на местна версия на Мадоната.
В момента доливаше кафе на двама мъже, седнали в сепарето. Момченце на около четири години седеше на една маса и оцветяваше книжка. Мъж в туидено сако пушеше и четеше опърпан екземпляр на „Одисеи“.
3
Lower 48 — буквално, „Долните 48“ — название, употребявано в Аляска за останалите щати, от които я дели Канада. — Б.пр.