С тази мисъл в главата Джим трябваше да се втурне обратно вътре в стаята при детското креватче, сякаш за да се убеди, че не сънува, че Лора наистина все още е при него. Да, тя лежеше там, облечена с розовата си пижамка с щамповани зайчета, слончета и костенурки, която й беше купил. Модното палтенце, което тя носеше в онзи последен неделен следобед, бе хвърлил на тревата в Олбани, като по този начин се бяха разделили с последната реликва от предишния й живот.
Лора се размърда и се обърна, а той се отдалечи безшумно. Децата трябваше да бъдат насърчавани да спазват режим. Нежно и постепенно, той щеше да я научи да става сутрин в седем и половина. Закуската трябваше да бъде готова в осем и според книгите трябваше да съдържа главно пълнозърнести варива с плодове; веднъж седмично се полагаха яйца, бъркани или варени, но никога пържени.
Джим знаеше почти наизуст тези правила. Четенето на приказки можеше да става по всяко време; бе особено полезно след вечеря и преди лягане, като средство за отпускане. Вече беше започнал да събира хубавите стари книги с приказки, започвайки със „Зайчето Питър“ и постепенно стигайки преди няколко години до „Мрежата на Шарлот“. Никога не беше късно да започнеш да си правиш библиотека… Усети внезапна болка, като си представи полиците с книги, които бе оставил след себе си, разпределени по теми — историческа и художествена литература, биографии, а след това подредени по азбучен ред според името на автора. Кой ли ги притежаваше сега?
Но най-напред трябваше да започне с най-важното. Тази сутрин беше малко притеснен за дневната детска градина. Лора съвсем не бе свикнала да общува с деца, освен с онези, които щъкаха насам-натам из Сентрал Парк. И все пак предишната вечер с готовност бе приела непознатите възрастни хора и шестгодишното момче. Доктор Скофийлд бе отбелязал, че тя е „силно“ дете. Дали беше имал предвид физически или като характер?
Джим май трябваше да се надсмее леко над себе си. Никога преди не е бил толкова притеснителен. Никога не се беше терзал чак толкова дори за най-важни съдебни процеси или изяви; винаги е бил уверен в себе си. А ето че сега придиряше за най-дребните неща, които засягаха това мъничко момиченце.
Само няколко часа по-късно разбра, че не е било необходимо да се притеснява. В малката забавачка на Джени Мейси той се задържа цял час, за да се увери, че всичко е наред.
— Свиква като патенце с водата — увери го Джени. — Вижте я как си играе с тези кубчета. Подредила ги е на пирамида и изглежда много доволна. Наистина не е необходимо да се притеснявате за това дете, мистър Фулър. Моят Томи е точно на възрастта на Лора и не изглежда така спокоен като нея, макар че е в собствения си дом.
Ето защо, изпълнен с приятното чувство на облекчение, Джим си тръгна и се прибра в така наречения си „ваканционен дом“.
Наслаждаваше се на лукса, че няма да прави нищо през следващите няколко часа. Чак до тази минута, когато изведнъж настъпи мир и покой, той не бе осъзнавал до каква степен през последните дни е бил ужасен и изтощен. Може би щеше да вземе една възглавница и книга, да легне на сянка и просто да безделничи.
Беше на половината път до къщата, когато вниманието му бе привлечено от една жена, която прекосяваше на кон пространството пред обора. Гледката беше впечатляваща — изправената й стойка на седлото, червеникавата й коса, искряща под периферията на шапката, великолепния петнист кон, бял с тъмнокафяви пръски. Трябваха му няколко секунди, за да разпознае Кейт Бенсън, а и на нея й трябваха още няколко, за да го види.
Когато се приближи до нея, тя вече слизаше от коня.
— Надявам се, че сте прекарали добре първата си нощ тук, а, Джим?
— Не можеше да е по-добре. И на Лора не можеше да й понесе по-добре първият ден в забавачката.
— Толкова се радвам. Така си и мислех. Лора е дете с характер, нали?
— Опасявам се, че не знам достатъчно за децата, за да преценя.
— Е, повярвайте на мен, така е. Вие яздите ли?
— Едно време бях много добър ездач, но от много години не съм се качвал на кон.
— Щом веднъж сте били добър ездач, това не се забравя. Имаме друг кон, ако поискате. Елате, ще ви го покажа. Той е на пасището, онова зад птичарниците.
Едно доресто шотландско пони с къдрава грива, не по-едро от много голямо куче, пасеше редом с голям, тъмен на цвят кон.
— Шетландското пони е на Рики, разбира се. То е неговото съкровище. Казва се Ребит7, но не ме питай защо. Този, петнистият, е Елф, а големият кон ей там е Капи.