Мъжът щеше да продължи да говори, ако Джеръл не беше го прекъснал с настойчивия въпрос, къде може да намери този лечител.
— Там, в ъгъла — посочи войникът. — При най-тежко ранените, онез, дето вече да са в гроба, ако тоз лечител не се грижеше за тях.
Джеръл поблагодари бързо на войника и се отправи към посоченото място. Нарин мълчаливо го следваше. Проправяха си път с труд, защото проходите между редиците легла бяха тесни, а и бяха заети от санитари или по-леко ранени, които помагаха на онези, които не можеха да стават.
Слабата светлина, процеждаща се през тесните, прашни прозорци високо горе, не му позволяваше да вижда ясно. Джеръл беше прекосил повече от половината разстояние, когато забеляза един слаб, къдрокос мъж, наведен над леглото на някакъв войник, който се мяташе, измъчван от силна треска.
Джеръл спря. Сърцето му лудо заби в гърдите. Не можеше да бъде сигурен. Лицето на мъжа не се виждаше. Височината и телосложението бяха същите. Къдриците, които падаха върху яката на дългата, груба туника, също имаха познатия наситено кестеняв цвят.
Мъжът не вдигаше глава. Вниманието му беше изцяло погълнато от войника, за когото се грижеше. Най-сетне войникът се успокои, мъжът се изправи и се протегна, за да разкърши схванатото си тяло. Обърна се и огледа стаята, сякаш се опитваше да реши къде имаше най-голяма нужда от него. Погледът му отмина Джеръл, без да се спре, след това рязко се върна назад. За миг мъжът остана неподвижен. Тъмните му очи срещнаха погледа на Джеръл, после той заобиколи леглото и закрачи по пътеката към него. Джеръл не мърдаше от мястото си. Нямаше никакво съмнение — мъжът беше брат му. Но това не беше жизненият, мечтателен младеж, чиито впечатления през първите месеци от престоя му в Ерандейн Джеръл беше споделял с помощта на записващия пръстен. Това беше мъж, който познаваше самотата, срама, страданието. В кафявите очи, които гледаха прямо и открито, Джеръл видя стаена печал, скъпо заплатена с горчив опит мъдрост и спокойно достойнство, смекчено от болката.
Сантар се приближи до Джеръл и спря. Известно време никой от двамата не проговори. Сетне усмивка озари лицето на по-младия мъж и то стана по-красиво.
— Добре дошъл, братко — каза той тихо. — Когато вестоносецът дойде в лагера да търси мъж на име Джеръл, много се учудих. Тя търсеше теб, нали?
Джеръл отвърна с усмивка:
— Ако не беше тя, сигурно никога нямаше да те открия — той отстъпи встрани, защото очакваше, че Нарин е зад гърба му. Тя обаче беше спряла десетина крачки по-далеч и той й направи знак да се приближи.
— Името й е Нарин. Тя е вестоносец от Калинден и аз й дължа живота си.
— От Калинден! — Сантар хвърли поглед към Нарин. По лицето му премина сянка. — Макар да се радвам, че те виждам, почти ми се иска да не те беше довеждала при мен. — Когато Нарин се приближи до тях, добави хладно: — Привет, вестоносецо.
Погледът на Нарин се плъзна от Сантар към Джеръл и после обратно към Сантар.
— Привет, лечителю — каза тя. После добави малко по-тихо: — Или Сантар, ако не възразяваш.
Сантар трепна. Трябваше му малко време, за да разбере напълно смисъла на забележката. Очите му се разшириха и той въпросително погледна към Джеръл.
По-възрастният брат кимна.
— Тя знае. Дори беше на кораба ми.
— Но защо? Как?
Без да продума, Джеръл бръкна в джоба си, извади оттам записващия пръстен, сложи го на дланта си и го поднесе към брат си.
Колебливо, сякаш не вярваше на очите си, Сантар взе пръстена и го завъртя между пръстите си.
— Моят пръстен — той произнесе думите почти шепнешком. Вдигна очи и срещна твърдия поглед на Джеръл. Гласът му внезапно изтъня.
— Преглеждал ли си съдържанието му?
Джеръл кимна и каза:
— Да.
— Тогава ти е известна част от вината ми, част от грешките, които направих.
Този път Джеръл само кимна. Мъчително беше да слуша самообвиненията, да усеща срама в гласа на брат си.
Сантар се извърна, за да огледа стаята. Погледът му се плъзна бързо по дългите редици от легла и ранените в тях.
— Но не знаеш всичко… — той хвана китката на Джеръл. — Ела. Да намерим някое място, където можем да поговорим.
Като видя, че Нарин се колебае, добави:
— Ти също трябва да чуеш това, вестоносецо. В известен смисъл то засяга теб много повече, отколкото мен.
Намериха две празни легла, долепени до срещуположната страна. Джеръл седна на ръба на едното. Нарин предпочете да стои на пътеката. Без да сваля очи от брат си, Джеръл се пресегна и стисна ръката на Нарин, която тя майчински беше положила на рамото му. Присъствието й, лекият натиск на ръката й му подействаха някак странно успокояващо.