— Ти си посетил дузина планети със Службата за преоткриване през първите шестдесет и пет от тези години и колко още с мен през последните петнадесет, приятелю? А Сантар изчезна при първата си задача в Службата, и то в свят, който изглежда като детска площадка в сравнение с много други.
Норваг погледна младия мъж.
— Не е необходимо опасността да идва в образа на седемдесеткубичен терзасиански скален гущер, за да е страшна, Джеръл. Ако ти си забравил пеещите паяци на Тарзус IV, аз не съм.
Устните на Джеръл се повдигнаха в невесела усмивка:
— Не съм забравил — широкото му рамо помръдна. — Но аз и ти преживяхме и скалния гущер, и паяците. Мисията на Сантар тук беше обикновено наблюдение и събиране на информация. Ти видя заповедта му — да изучи обществото и да направи извод дали хората тук могат да приемат Първия контакт, дали са готови да бъдат върнати в Империята. Проста задача и все пак компютърът на разузнавателния кораб изгуби следите му въпреки комуникационната невровръзка, имплантирана в черепа му.
— И ти все още вярваш, че той е жив — Норваг бавно, със съмнение поклати глава. — Ако Сантар беше ранен, в безсъзнание, даже умиращ, корабният му компютър би го върнал обратно с радарно излъчване. Освен ако сериозен удар в главата не е повредил комуникационната връзка.
— Компютърните записи показват само, че връзката е прекъсната преди шест месеца — каза Джеръл и с ожесточение започна нервно да тъпче с крака пред огъня. — Ако това не беше едноместен кораб, можеше… Има безброй възможни обяснения за провала!
— Възможни, може би, но нито едно вероятно, освен това, че самата невровръзка е била повредена или разрушена. И че това е могло да стане само ако…
— Щях да знам, ако той беше мъртъв, Норваг.
— Ти не си го виждал, откакто той постъпи в Службата, пък и почти през цялото време беше на разстояние половин галактика.
— Да, бях на половин галактика разстояние и все пак чувствах, че трябва да дойдем. Знаех това преди Данет да наруши нравилата на Службата, за да ни съобщи, че той е изчезнал — Джеръл внезапно спря да се разхожда. — Той е могъл да заповяда на невровръзката да се изключи.
Норваг изсумтя:
— Дори ти, който си въобразяваш, че някаква висша сила те закриля и бди над теб, никога не си помислял да изключиш невровръзката. Защо Сантар би го направил?
Джеръл отвори уста, за да протестира, но думите му замряха неизказани. Гневното напрежение бавно напусна лицето му и се смени с умора. Лицето му помръкна, раменете му се отпуснаха и той поклати неуверено глава.
— Не знам, Норваг. Просто не знам.
Болката, изписана на лицето на приятеля му, накара Норваг да каже успокояващо:
— Да, все пак това е една възможност.
Старецът се размърда на стола, за да пораздвижи вдървения си крак.
Разчувстван, Джеръл сложи ръка на рамото на спътника си.
— Ти имаш много прекрасни качества, приятелю, но не умееш да се преструваш. Знам, че мислиш, че Сантар е мъртъв.
Той леко стисна рамото на Норваг, после отдръпна ръката си.
— Не мога да престана да се надявам. Все още не. Освен теб, той е единственият в тази вселена, който значи нещо за мен.
Норваг замислено се вгледа в Джеръл, въздъхна и се обърна към огъня.
— Само ако имаше желание да се подчиниш на властта на Триумвирата…
Джеръл трепна:
— Да призная, че баща ми е бил предател? Да призная властта на тези трима дебели, корумпирани…
— Те са Триумвиратът. И твоят баща отказа да ги подкрепи по време на войната.
— Това не значи, че е бил предател.
— Според Триумвирата той е предател и според много други благородници — също. Ти и Сантар сте последните от фамилията Бен Хадар. Ще позволиш ли това име, което има няколко вековна история, да изчезне въобще заради грешката на баща ти?
— Той се бореше за нещо, в което вярваше.
— Това му струва живота и твоето наследство.
Джеръл пое дълбоко въздух:
— За живота му съжалявам. Наследството не означава нищо за мен.
— Но без него ти беше принуден да скиташ из галактиката през последните петнадесет години. Единственият ти дом беше корабът и нямаше никакви приятели, освен мен.
Джеръл се наежи.
— Но този живот ни направи богати — той замълча, след това добави със святкащи от гняв очи. — Веднъж ти ни нарече авантюристи. Това е не по-лошо прозвище от много други. Във всеки случай, по-добро от продажник или спекулант. Но ако този начин на живот не ти харесва вече, свободен си да си идеш.
Джеръл почака, но Норваг не каза нищо, само седна и се загледа в угасващия огън със замръзнало, каменно изражение.