Нямаше и понятие колко дълго беше спала, когато се събуди от неясния звук на дращене по вратата. За миг тя замръзна заслушана в нощта.
Вероятно беше настъпил най-тъмният и дълбок час на нощта, защото не можеше да различи нито един от шумовете, характерни за Големия дворец. Който и да беше посетителят, той се беше постарал да не вдигне никакъв шум, а това не говореше добре за намеренията му.
Внимателно и безшумно Нарин се измъкна изпод завивките. Въпреки че беше съблякла връхните си дрехи и спеше по риза, която й служеше за нощница, кинжалът бе в ръката й дори насън — неотменно правило за вестоносеца.
С високо вдигнат в ръката кинжал тя се придвижи към отдалечената вътрешна страна на вратата. Сърцето й биеше ускорено и мускулите й се бяха стегнали, но предпочиташе откритата схватка с неочаквания посетител пред тревожните сънища допреди миг.
След няколко минути неканеният гост, явно убеден, че Нарин все още спи, дръпна резето докрай и отвори вратата. Слаба светлина от високите светилници, разположени нарядко в коридора, се промъкна в стаята, но тя беше достатъчна на Нарин, за да различи висока фигура загърната в плащ, която се плъзна навътре в стаята и се приближи към леглото й.
Глава втора
— Това е лудост! Всички тук ти казаха, че никой не ходи на лов за древони сам! — Норваг възбудено крачеше напред-назад из стаята, като едва скриваше болката, пронизваща ранения му крак при всяко по-рязко движение.
— С мен ще дойдат Ракин и Борлат. Те ще ми помагат — каза Джеръл, докато спокойно слагаше допълнителен пакет със сушено месо в малката торба, която щеше да вземе със себе си.
— Чудесно! Двама идиоти, не, трима, сами в тази проклета планина, ще се носят безумно след древона. Без никаква реална причина, освен тази, че ти е доскучало.
Джеръл стегна кожените ремъци на торбата.
— Има още четири или пет дни, докато пристигне този търговец Бекнар с кервана си. Не мога да стоя тук през цялото това време и нищо да не правя.
— По-добре да стоиш, отколкото да се катериш по скалите или да те намушка някой древон — Норваг се спря пред Джеръл, с ръце на кръста и сърдито вирната брадичка.
— Понякога говориш точно като майка ми — ухили се Джеръл.
— Да, а ти понякога действаш точно като баща си! И това не е комплимент!
— Предположих, че не е.
— Непредпазлив и луд — такъв беше баща ти. И ти си същият! Мислите се за безсмъртни! Колко пъти само през изминалите петнадесет години си ни въвличал в неприятности единствено за развлечение!
— Никога!
— А какво ще кажеш за оня случай, когато се оплетохме заради теб с онези убийци, търговците от Сарден?
— Измъкнахме се със солидна плячка от цялата история.
— И едва не ни накълцаха! Не забравяй и онова мъкнене из блатата на Дармек. Повече от месец си пробивахме път през онзи ад и изведнъж аз открих, че сме могли да вземем сал и да се придвижим за не повече от четири дни.
— Но помисли за местностите, които видяхме, Норваг — каза Джеръл през смях.
— Това кошмарно място!? Този лов на древони е пак проява на лудостта ти! Нали чу разказите за тях? Ще свършиш някъде в пустошта и тогава със сигурност няма да имаме шанс да намерим Сантар, ако все пак е жив. За това помисли ли?
Усмивката изчезна от лицето на Джеръл. Въпреки че дразнеше Норваг, той знаеше, че тревогите на приятеля му са справедливи. Той потупа възрастния мъж по рамото.
— Помислих за това, приятелю — рече той просто. За миг Джеръл се поколеба дали не е по-добре да му разкрие истинската си цел, но веднага отхвърли тази мисъл. Щом Норваг се тревожеше толкова от лова на древони, то би се разтревожил три пъти повече, ако знаеше истинските му планове.
— Поне вземи и мен — настоя Норваг. — Знам, че съм стар, но все още са ми останали сили за няколко левги път.
— Тези сили ще са ми нужни за по-важна работа — каза Джеръл, развълнуван от неговата вярност и смелост. Той почувства прилив на вина за всички случаи, когато беше приемал тези качества за неотменна даденост. — Нужен си тук в случай, че Данет изпрати някаква вест. Трябва вече да е получил нашето съобщение от Ануей.
Джеръл взе раницата си, преметна я през рамо и завърза ремъците.
— Впускал съм се и в по-опасни приключения от лов на древони. Нищо няма да ми се случи. Съвсем нищо.
Неканеният гост явно беше мъж, реши Нарин, защото беше доста по-висок от нея. След слабо осветения коридор той нямаше да вижда нищо няколко секунди. Затова Нарин имаше предимството да го изненада. Тя бутна с крак вратата и я затвори.
— Добре дошъл, непознати човече — каза тя тихо. Докато той успее да осъзнае къде точно е тя, Нарин безшумно се дръпна настрани.