— Алекс.
Той отиде до дивана, седна до нея и я прегърна. Не помнеше някога досега да е бил толкова близо до нея. Обичайната размяна на поздрави между тях се изразяваше в символични целувки, по скоро докосвания на бузите, или случаен допир на ръка по рамото. Забеляза с учудване колко мускулесто беше тялото й, и се учуди на себе си, че е в състояние да забелязва такива неща. Започваше да осъзнава, че шокът предизвиква у него реакции, които го караха да не познава сам себе си.
— Ужасно съжалявам — каза той. Съзнаваше напълно безсмислеността на фразата, но не беше в състояние да измисли нещо по-добро.
Елен се облегна на него, изтощена от мъката си. Алекс внезапно забеляза, че една униформена полицейска служителка седеше дискретно в ъгъла. Неволно му мина мисълта, че сигурно е донесла стола от трапезарията. Очевидно Елен нямаше право да остане насаме със себе, си въпреки ужасната загуба, която я бе сполетяла. Не му беше трудно да заключи, че и тя ще трябва да изтърпи същите подозрения, с които трябваше да живее Пол след смъртта на Зиги, макар малкото, което знаеше, да го караше да предполага, че Мондо е станал случайна жертва на изплашен крадец, заловен на местопрестъплението.
— Имам чувството, че това е ужасен кошмар и все се надявам, че ще се събудя — каза уморено Елен.
— Това е шок.
— Не знам какво е. Не знам къде съм, всичко ми се струва недействително.
— Аз също не мога да повярвам.
— Той лежеше на пода — подхвана тихо Елен. — Навсякъде около него имаше кръв. Докоснах шията му, за да видя има ли пулс. И разбираш ли, внимавах да не се изцапам с кръв. Не е ли ужасно. Той беше мъртъв, а аз не можех да пропъдя спомена за вас четиримата, как са ви нарочили за заподозрени само защото сте се опитали да помогнете на едно умиращо момиче. Затова не исках да се изцапам с кръвта на Дейвид — пръстите й късаха конвулсивно хартиената носна кърпичка. — Това е ужасно. Не намерих сили да го прегърна, защото се боях за себе си.
Алекс стисна рамото й.
— Това е напълно разбираемо — като се имат предвид обстоятелствата. Но никой не би могъл да предположи, че ти имаш нещо общо със случилото се тук.
Елен се изкашля странно, гърлено, и хвърли поглед към жената в ъгъла.
— On parle français, oui?9
Какво, по дяволите, беше това?
— Ca va — отвърна Алекс. — Mais lentement10.
— Ще се постарая да говоря ясно — продължи тя на френски. — Имам нужда от съвета ти. Разбираш ли?
Алекс кимна.
— Да, разбирам.
Елен потръпна.
— Не мога да повярвам, че съм в състояние да мисля за това сега. Но не искам да ме заподозрат в убийство — тя стисна здраво ръката му. — Страх ме е, Алекс. Аз съм съпругата чужденка, най-лесно е да хвърлят вината върху мен.
— Не ми се вярва — той се опитваше да говори уверено, но думите му сякаш се хлъзгаха по съзнанието на Елен, без да проникнат в него.
Тя поклати глава.
— Алекс, има нещо, което ще ме представи в лоша светлина. В много лоша светлина. Един път седмично излизах вечер сама. Дейвид мислеше, че се виждам със свои приятелки, сънароднички — Елен сви кърпичката на топка. — Аз го лъжех, Алекс. Изневерявах му.
— О! — беше единственото, което можа да каже Алекс. Това вече беше прекалено, след всичко, което се бе случило през тази нощ. Не му се искаше да се превръща в доверено лице на Елен. Никога не я беше харесвал, и не считаше, че е задължен да става пазител на тайните й.
— Дейвид нямаше представа. Бог ми е свидетел, сега ми се иска да не бях постъпвала така. Защото аз го обичах, разбираш ли? Но той беше толкова обсебващ! Не ми беше лесно. И тогава, преди известно време, срещнах една жена, напълно различна от Дейвид във всяко отношение. Нямах намерение да се стигне дотам, но в крайна сметка станахме любовници.
— О — каза отново Алекс. Френският му речник бе определено недостатъчен, за да може да я попита как, по дяволите, бе мота да причини това на Мондо, как можеше да твърди, че е обичала мъжа си, когото е лъгала системно. Да не говорим за това, че моментът съвсем не беше подходящ да предизвика разправия пред жената от полицията. Не беше необходимо да познаваш един чужд език, за да разчетеш езика на жестовете и тона на разговора. Един от най-старите му приятели бе станал жертва на убийство, а опечалената съпруга току-що му бе съобщила за своята извънбрачна връзка с някаква лесбийка. Мозъкът му отказваше да преработи всичко това. Не беше възможно такива неща да се случват с хора като него.