— Най-хубавото място в целия проклет свят! — извика той един ден. — Знаете ли защо? Знаеш ли, жабок?
Спайкли не знаеше, затова Джим грабна един флумастер и нарисува глобус. На запад е Америка, каза той, пълна с алчни глупаци, които пропиляват наследството си. На изток — Китай и Русия, нарисува ги той като едно цяло — комбинезони, лагери и дълги походи в нищото. По средата…
Накрая се спряха на Носорога.
Избраха го отчасти заради предпочитанията му към естествените храни, отчасти заради любовта му към физическите упражнения, които постоянно наблюдаваха. Първото нещо, което забелязваха рано сутрин, треперейки на опашката за душовете, беше Носорога, който крачеше по Кум Лейн с раница на кривия си гръб, на връщане от сутрешния си поход. Когато си лягаха, самотната му сянка се мяркаше през плексигласовия покрив на залата за хандбал, докато Носорога неуморно блъскаше по бетонната стена. А понякога, през топлите вечери, те тайно го наблюдаваха от прозорците на общежитието как играе голф с един ужасен стар стик, вървейки на зигзаг из игрището, често пъти след като им беше чел някоя много английска приключенска книга — някой роман на Бигълс, Пърси Уестърман или Джефри Фарнол, — произволно грабната от занемарената библиотека. При всеки удар чакаха изпъшкването, докато замахваше, и рядко оставаха разочаровани. Водеха точна сметка на резултата. По време на мача на крикет с училищния отбор той отбеляза седемдесет и пет точки, преди да излезе от игра, умишлено изпращайки една топка право в ръцете на Спайкли:
— Дръж я, жабок, давай, дръж я! Браво, Спайкли, добро момче, затова стоиш там.
Въпреки склонността си към толерантност той беше известен и като проницателен познавач на престъпния ум. Имаше много примери за това, но най-красноречивият се случи само няколко дни преди края на срока, когато Спайкли намери в кошчето на Джим чернова на изпитните въпроси за следващия ден и започна да я дава под наем от пет пенса на човек. Няколко момчета платиха парите и прекараха мъчителна нощ в стаите си, наизустявайки отговорите на светлината на фенерчета. На изпита обаче Джим извади съвсем различни въпроси.
— Тези можете да ги четете безплатно — избоботи той, докато сядаше. След което спокойно разгърна „Дейли Телеграф“ и се зачете в най-новите коментари на шаманите — бяха установили, че така наричаше всеки човек с интелектуални претенции, дори да пишеше в защита на монархическата кауза.
Най-сетне и инцидентът със совата, който зае отделно място в мнението им за него, тъй като включваше и смърт, а децата реагират по различен начин на този феномен. Тъй като времето продължаваше да е студено, Джим донесе кофа въглища в класната стая и една сряда напали печката, седна с гръб към топлината и започна да чете диктовка. Първо паднаха малко сажди, на които той не обърна внимание, след това се стовари една сова, истинска голяма сова, която явно отдавна е гнездяла някъде горе, защото по времето на Доувър коминът не се чистеше нито зиме, нито лете, и сега беше опушена, замаяна и почерняла, блъскайки се до изтощение в комина. Тя падна върху въглените и рухна на купчина върху дървения под, като пърхаше и се боричкаше, след което застина, същински пратеник на дявола, присвита, но още дишаща, с разперени криле, втренчила поглед в момчетата през саждите, напластени върху очите й. Нямаше човек, който да не се уплаши, дори и храбрият Спайкли беше уплашен. С изключение на Джим, който за секунда грабна животното и го изнесе навън, без да каже нито дума. Не чуха нищо, макар че се ослушваха като гратисчии, докато до тях не достигна шумът от течаща вода в дъното на коридора, където Джим явно си миеше ръцете. „Пикае“, каза Спайкли, което предизвика нервен смях. Когато излязоха от класната стая обаче, видяха мъртвата сова, внимателно сгъната в очакване на погребение, поставена на купчината с компост край Ямата. Вратът й, както установиха по-смелите, беше прекършен. Само един горски, заяви Судли, в чието имение имаше такъв, знае как се убива сова толкова професионално.