— На това по-добре ли му казвате? — изръмжа банкерът. Той беше слаб, но омразата му даваше силата, от която се нуждаеше, за да говори с посетителя си. — Предпочитам да бях умрял, но не преди да видя как онова копеле увисва на въжето!
— За кого говорите?
— За Люк Мейджърс! Знаех си от самото начало, че той е престъпник! И тогава, когато той каза, че ще съжалявам… Едва ли е знаел колко прав щеше да се окаже.
Джак последва Елизабет вътре в стаята и застана до леглото.
— Той е казал, че ще съжалявате? За какво? Какво точно правехте, когато започна обирът?
— Той беше дошъл да иска заем, за да плати данъците за ранчото си. Аз му отказах. Казах му, че не давам пари на заем на хора като него.
— И какви са хората като него? — натисна го Джак, който започваше да се дразни от отношението на банкера.
— Мейджърс е убиец… стрелец. Точно преди да бъда улучен, му бях казал, че няма да получи заема. Той нямаше пари на депозит при нас. Нямаше добри перспективи. Тогава той ме заплаши и каза, че ще съжалявам.
— И какво се случи, когато започна престрелката?
— Той беше застанал прав, когато мъжът зад него каза, че това е обир. Мейджърс измъкна револвера си и двамата започнаха да стрелят. След това бях улучен.
— Сигурен ли сте, че Мейджърс е стрелял по вас?
— Разбира се, че съм сигурен! Те бяха заедно! Ние не искаме хора като него в нашия град. — Той беше толкова възбуден, че почти успя да се изправи на лакът.
— Видяхте ли го как стреля по вас? Възможно ли е другият мъж да е стрелял?
— Вие не видяхте погледа му, когато му казах, че няма да му дам заема. Той ме застреля също както застреля шериф Грегъри. Намерете го, Логан. Намерете го и го убийте!
Джонатан се срина обратно върху леглото и главата му клюмна, когато изтощението взе връх. От напрежението по челото му изби пот.
— Убийте го — повтори слабо той. — Както ми се иска той да ме беше убил, вместо да ме остави да живея така.
— Мисля, че е време да си тръгвате — предложи Елизабет от мястото си зад Джак.
Рейнджърът се обърна безмълвно и излезе от стаята. Елизабет каза няколко думи на мъжа си и също напусна спалнята.
— Съжалявам, че го разстроих, но трябваше да чуя лично от него какво се е случило.
— Знам и оценявам усилията ви. — Тя му отвори вратата.
— Ако имате нужда от нещо, госпожо Харис, просто ме уведомете. Отседнал съм в „Хоумстед“.
— Много любезно от ваша страна, рейнджър Логан и моля ви, наричайте ме Елизабет.
— А вие можете да ме наричате Джак.
— Благодаря… Джак.
Той си тръгна и когато се изгуби от погледа й, Елизабет се върна при съпруга си.
Джак тръгна към хотела, но по средата на пътя си промени решението. След като бе чул разказа на Харис за случилото се в банката му беше необходимо едно питие. Всички, изглежда, бяха убедени, че Люк беше участвал в обира. Джак знаеше, че щеше да му бъде адски трудно да докаже неговата невинност. Мислите му бяха объркани, когато той влезе в кръчмата и си взе една бутилка уиски и една чаша. След това се настани на една маса в дъното на заведението.
Глава десета
На Хадли, Съли и останалите им се наложи да изчакат няколко дни на мястото на срещата, преди Ел Диабло да се появи. Когато шефът най-сетне дойде, мъжете се зарадваха, защото вече бяха започнали да се страхуват, че с водача им се е случило нещо лошо.
— Радваме се да те видим! — извика Хадли.
Ел Диабло спря коня си пред тях и слезе на земята. Изражението му беше мрачно. Това беше първата им лична среща с него след банковия обир в Дел Фуего и Ел Диабло беше вбесен от начина, по който се бяха развили събитията там.
— Аз пък не се радвам да ви видя, братко. Какво стана в банката, по дяволите? Знам, че Мейджърс се е намесил, но защо вие глупаци просто не застреляхте и него, и всички останали, както ви бях казал? И най-вече Харис! Бях ви дал съвсем точни нареждания той да бъде убит.
— Харис е още жив?
— Жив е, и още как! Вие се издънихте. Оставихте свидетели и сега законът е по петите ни, да не говорим за армията от ловци на глави, които се опитват да вземат големите награди, които бяха обявени за главите ви след бягството ви от затвора. Истинско чудо е, че изобщо успяхте да се измъкнете без засечка, но защо не сте убили шерифа, дявол да ви вземе?
— Той не е бил убит? — Хадли погледна към Съли, който бе водил бягството.
— Влязох в затвора около час след бягството ви, за да се уверя, че всичко е протекло по плана. Намерих шерифа заключен в килията. Той тъкмо започваше да се свестява и аз свърших работата вместо вас.
— Когато тръгвахме, Мейджърс каза, че щял да се погрижи за него.