Почти не чувах какво ми говори. Все едно, че вълни се разбиваха навътре в морето, извън моето полезрение. Цялото ми внимание бе в пистолета.
Отворих да видя пълнителя. Беше празен. Обърнах го да надзърна в задната част на цевта. Също празна. Подуших дулото. Смрад на талази.
Пуснах пищова в джоба си. Беше автоматичен, за шест изстрела, калибър 25. Изпразнен до последен куршум, при това не много отдавна. Но не и преди половин час.
— Стреляно ли е с него? — полюбопитствува любезно мисис Фолбрук. — Много се надявам, че не е.
— Имате ли някакви основания да смятате, че е стреляно?
Гласът ми не трепна, но мозъкът ми още не можеше да дойде на себе си.
— Ами нали се въргаляше на стълбите. В края на краищата случва се хора да стрелят.
— Така е — съгласих се аз. — Но този сигурно е изпаднал от дупка в джоба на мистър Лейвъри. Той вали не си е вкъщи?
— А не, няма го — поклати тя глава с разочарован вид. — Много нелюбезно от негова страна. Обеща ми чек, а като дойдох…
— Кога му се обадихте по телефона?
— Снощи.
Тя се намръщи, не й харесваше, че задавам толкова много въпроси.
— Сигурно са го извикали спешно.
Жената се загледа в някаква точка между големите ми кафяви очи.
— Вижте, мисис Фолбрук — започнах аз. — Нека не се будалкаме повече. Не че ми е неприятно. Нито пък ми е приятно да ви говоря всичко това. Но нали не сте го застреляли — задето ви дължи наем за три месеца?
Тя се отпусна много бавно на ръба на един стол и разходи език покрай алената цепка на устата си.
— Боже, какви страшни приказки — рече сърдито. — Започвам да мисля, че сте лош човек. Нали сам казахте, че не е стреляно с пистолета?
— С всички пистолети е стреляно по едно или друго време. И всички някога са били заредени. Този не е.
— Ами тогава…
Тя махна нетърпеливо и помириса омазнената си ръкавица.
— Е, добре, предположението ми е погрешно. Впрочем аз само се пошегувах. Мистър Лейвъри е извън къщата и вие сте я обиколили в негово отсъствие. Като собственичка сигурно имате ключ. Прав ли съм?
— Не исках да си пъхам носа — каза тя, като загриза един пръст. — Сигурно не биваше. Обаче имам правото да видя как я поддържа.
— Значи сте надзърнали навсякъде, Сигурна ли сте, че го няма?
— Не съм надзъртала под леглата, нито в хладилника — хладно ми отвърна жената. — Когато не отговори на позвъняването ми, извиках от горната площадка на стълбището, после слязох долу и пак го повиках. Надникнах и в спалнята.
Тя сведе поглед — едва ли не срамежливо, и размърда ръка върху коляното си.
— Значи това е всичко. Тя кимна умно.
— Да. Как беше името ви?
— Ванс — отговорих. — Филоу Ванс.4
— За коя компания работите, мистър Ванс?
— В момента съм безработен. Жената ме изгледа стреснато.
— Ама нали казахте, че сте дошли да приберете вноската за колата.
— Временна работа. Само замествам.
Мисис Фолбрук стана и ме загледа, без да мигне. Гласът й беше леден:
— В такъв случай смятам, че е редно да си тръгнете незабавно.
— Реших, че преди това няма да е зле да се огледам наоколо — ако не възразявате. Може да сте пропуснали нещо.
— Не мисля, че е необходимо. Къщата е моя. Смятам, че трябва да си тръгнете, мистър Ванс.
— А ако не си тръгна, ще намерите някой, който да ми помогне, така ли? Защо не седнете за малко, мисис Фолбрук? Само ще надникна тук-таме. Този пистолет ме смущава, нали разбирате?
— Но нали ви казах, че го намерих на стълбите! — сърдито ми се сопна. — Не знам нищо за него. Изобщо не разбирам от пистолети. Аз… през живота си не съм стреляла.
Отвори голямата си синя чанта, извади носна кърпа и заподсмърча.
— Това е вашата версия. Не съм длъжен да й вярвам.
Тя протегна към мен лявата си ръка — много трогателен жест.
— Ах, не биваше изобщо да влизам! — извика. — Така зле постъпих! Знам си го! Мистър Лейвъри сигурно ще се ядоса.
— По-скоро не биваше да допускате аз да открия, че пълнителят е празен. До този момент държахте всички карти в ръцете си.
Жената тропна с крак. Само това липсваше. Сега вече сцената беше изрядна.
— Вие сте отвратителен! — изписука тя. — Не ме докосвайте! Да не сте посмели да направите и крачка към мен! Секунда няма да остана повече в тази къща, щом вие сте тук! Как смеете да ме оскърбявате…
4
Така се казва превзетият детектив от много популярната серия романи от С. С. Ван-Дайн, по които от 1929 до 1947 г. са създадени 15 филма. — Б. пр.