Гласът й се скъса като ластик. Тя наведе напред увенчаната с лилава шапка глава и хукна към вратата. Като минаваше покрай мен, протегна ръка сякаш за да ме отблъсне, но не беше достатъчно близо, пък и аз не помръднах. Разтвори рязко вратата, втурна се през нея и после по пътеката към улицата. Вратата бавно се хлопна подире й, но шумът от затварянето не заглуши отдалечаващите се бързи стъпки.
Загризах нокътя на показалеца си, почуках по брадичката си с кокалчето на ръката и се ослушах. Отникъде нищо. Автоматичен пистолет за шест изстрела, изпразнен докрай.
— Нещо не е наред тук — произнесох на глас.
Сега вече къщата ми се струваше неестествено тиха. Минах по кайсиевожълтия килим; през сводестия проход и застанах на горната площадка на стълбището, за да се ослушам отново.
После свих рамене и безшумно заслизах надолу.
Глава 16
В двата края на долния коридор имаше врати, а по средата — още две, една до друга. Първата се оказа дрешник за бельо, втората беше заключена. Тръгнах към дъното на коридора и надникнах в спалнята за гости, със спуснати щори и никакви признаци, че е била използувана. Върнах се обратно и влязох във втората спалня, обзаведена с широко легло, килим в светлокафяво, ръбести мебели от светло дърво, тройно огледало над тоалетката и дълга неонова лампа. В ъгъла имаше масичка с огледален плот, върху нея — кристална хрътка, до хрътката — кристална кутия с цигари.
По тоалетката имаше разсипана пудра за лице. По пешкира, окачен над кошчето за отпадъци, имаше следи от тъмно червило. Върху леглото имаше две възглавници една до друга, с вдлъбнатини, които може да са били оставени от глави. Изпод едната възглавница се подаваше дамска носна кърпичка. В долната част на леглото беше захвърлена прозрачна черна пижама. Във въздуха се носеше натрапчив аромат на нещо от типа на „Шипър“5.
Попитах се какво ли си е помислила мисис Фолбрук за всичко това.
Обърнах се и се видях в цял ръст в дългото огледало, монтирано върху вратата на дрешника. Беше боядисана в бяло, а дръжката представляваше стъклена топка. Обвих я в носната си кърпа и я завъртях. Облицованият с кедрово дърво дрешник съдържаше доста голямо количество мъжки дрехи. Лъхна ме приятен дружелюбен аромат на мек вълнен плат. Но вътре нямаше само мъжко облекло. Погледът ми се спря на черно-бял дамски костюм, с преобладаващо бяло, под него — черно-бели обувки, а на поличката отгоре — сламена шапка с черно-бяла панделка. Имаше и други женски дрехи, но не им обърнах внимание.
Затворих дрешника и излязох от спалнята, все така с носната кърпа в ръка, готов за още дръжки.
Заключената врата до дрешника в коридора сигурно беше на банята. Разтърсих я, но тя си остана заключена. Наведох се и видях, че в средата на топката има малък тесен отвор. Веднага разбрах, че заключването е станало чрез натискане на копчето върху дръжката от вътрешната страна, а тесният процеп е за ключ — е случай, че някой припадне в банята или децата се затворят и започнат да лудуват.
Ключът би трябвало да се намира на най-горната полица на дрешника, но го нямаше. Опитах с острието на джобното си ножче, но то се оказа твърде тънко. Върнах се в спалнята и извадих от чекмеджето на тоалетката плоска пиличка за нокти. Тя ми свърши работа — отвори вратата на банята.
Върху боядисания кош за мръсно бельо имаше метната мъжка пижама в пясъчен цвят. На пода се въргаляха зелени чехли с гладка подметка. На ръба на умивалника имаше самобръсначка и тубичка крем за бръснене с отвита капачка. Прозорецът беше затворен и острата миризма не беше просто каква да е.
Върху зелените плочки на пода се търкаляха три лъскави гилзи с цвят на мед, а матираното стъкло на прозореца беше продупчено. Вляво, малко над него, имаше две издраскани места и мазилката се показваше под боята — там беше влязло нещо, например един-два куршума.
Завесата на душа бе в бяло и зелено, от импрегнирана коприна, закачена на лъскави хромирани халки; беше дръпната и изцяло закриваше кабинката. Аз я отместих и халките издадоха слаб стържещ звук, който проехтя някак си неприлично гръмко.
Вратът ми изпука, докато се навеждах. Той си беше там, както и очаквах — и къде ли другаде можеше да бъде? Свит в ъгъла под двата лъскави крана, а от хромирания душ върху гърдите му бавно капеше вода.
Коленете му бяха прегънати, но не много. Двете дупки в голите му гърди изглеждаха тъмносини и бяха толкова близо до сърцето, че всеки от куршумите можеше да е причинил смъртта. Кръвта, изглежда, бе отмита.