— Като не се хващах на много номера и не се боях от професионалните грубияни. Само подлец би постъпил като Олмър — подлец или изплашен до смърт човек, на чиято душа тежат грехове, дето не биха издържали на щателен оглед под силна светлина. Формално би могло да се твърди, че е убиец. Не мисля, че този проблем е решен. Не се и съмнявам, че доста би се затруднил да докаже в каква дълбока кома била изпаднала жена му и как вече нищо не било в състояние да й помогне. Но на практика убийцата е онова момиче и ти много добре го знаеш.
Дегармо се изсмя. Стържещ, неприятен смях — невесел, пък и напълно излишен.
От булевард Футхил пак потеглихме на изток. Имах чувството, че е все още студено, обаче спътникът ми се потеше. Не можеше да си съблече сакото, защото имаше пистолет под мишницата. Аз продължих:
— Момичето, Милдред Хавиланд, живеело с доктора и жена му знаела. Заплашвала го е. Научих това от родителите й. Милдред Хавиланд била добре запозната с морфина, къде да се снабди с необходимото количество и колко да използува. След като сложила мисис Олмър да си легне, тя останала сама с нея в цялата къща. Имала чудесната възможност да напълни спринцовката с пет грама и да инжектира изпадналата в безсъзнание жена на същото място, където Олмър я бил инжектирал преди това. Щяла да умре по всяка вероятност още преди той да се прибере у дома. Щял да я завари вече мъртва. Проблемът си е негов. Да се оправя както може. Никой не би повярвал, че друг е дал наркотика на жена му. Никой, непознаващ обстоятелствата. Ти обаче си ги познавал. Трябва да си много по-глупав, отколкото те мисля, за да повярвам, че си нямал представа. Ти си я прикрил. Още си бил влюбен в нея. Сплашил си я да напусне града, за да е вън от опасност, недосегаема, но си я прикрил. Оставил си убийството ненаказано. До такава степен си бил под нейна власт. Защо си я търсил горе в планината?
— А как съм разбрал къде да я търся? — попита той остро. — Ще ти досадя ли много, ако те помоля да ми обясниш?
— Ни най-малко. Бил Чес й омръзнал, както и пиянството му, лошите настроения и начинът му на живот — ден да мине, друг да дойде. Но за да изчезне, й трябвали пари. Решила, че е в безопасност и че държи Олмър в ръцете си, затова му писала и поискала от него пари. Той те изпратил да поговориш с нея. Не му съобщила настоящото си име, нито подробности относно местоживеенето си. Спокойно е можела да получи писмо, адресирано до Милдред Хавиланд в Пума Поинт — „До поискване“. Но писмото не пристигнало и никой в градчето не направил връзка между нея и Милдред Хавиланд. Ти си разполагал само със стара снимка и обичайните си груби обноски, а на онези хора такива не им минават.
— Кой ти каза, че се е опитвала да измъкне пари от Олмър? — попита Дегармо със същия стържещ глас.
— Никой. Досетих се, защото иначе картината не пасва. Ако Лейвъри или мисис Кингзли са знаели коя е Мюриъл Чес и са го раздрънкали, ти щеше да си наясно къде да я търсиш и под какво име. А ти си нямал представа. Следователно сведенията са били от единствения човек там в планината, който е знаел всичко това — самата тя. Затова предположих, че е писала на Олмър.
— Добре — изрече той след продължително мълчание. — Дай да забравим цялата история. И без това вече няма значение. Ако си имам неприятности, то си е за моя сметка. Но при същите обстоятелства пак бих постъпил по този начин.
— Дадено. Аз пък нямам намерение да изнудвам никого. Дори теб. Казах ти всичко това главно за да не се опитваш да приписваш на Кингзли убийства, които не е извършил. А за онова, което му тежи на съвестта, ако има такова, ще си плати.
— Затова ли беше цялата работа?
— Ъхъ.
— Аз пък си помислих, че понеже не ме траеш…
— Отдавна вече не те мразя. Мина и замина. Аз мразя силно, но краткотрайно.
Бяхме навлезли в лозарски район покрай изръбените хълбоци на подножието. Стигнахме Сан Бернардино и го прекосихме, без да спираме.
Глава 37
В Крестлайн — надморска височина 1800 метра — нямаше още и помен от затопляне. Спряхме да изпием по една бира. Когато се върнахме при колата, Дегармо извади пистолета си от кобура и го прегледа. Беше „Смит и Уесън“, калибър 38 — злостно пищовче с отскок като на 45, но с далеч по-голям обсег на действие.
— Няма да ти потрябва — рекох. — Вярно, че е едър и силен, но не е от яките грубияни.
Той само прибра оръжието под мишницата си и изсумтя. Повече не разговаряхме. Нямаше за какво. Колата преодоляваше завой след завой и ние се накланяхме с нея ту на едната, ту на другата страна покрай острите отвесни стени, преградени с железни бели парапети, каменни огради, а на места и с тежки вериги. Подир високите дъбове следваха местности, където те ставаха все по-ниски за сметка на боровете. Най-сетне наближихме язовира при езерото Пума.