Бети се поуспокои от присъствието на другите две жени на масата. И двете се съгласиха с идеята й всички да бъдат облечени в дълги рокли. Тя сама даде пример със скромната си свободна лятна рокля, която не беше съвсем официално вечерно облекло, но беше достатъчно широка, за да може да седи удобно.
Лайли се стараеше да изглежда колкото може по-сдържана, но това не й се удаваше много. Беше красива и оживена, но с напълно порядъчен вид в непровокиращата си рокля от зелен шифон и със семплата си перлена огърлица. Седеше на една възглавница с подгънати под нея крака и изправен гръб така, сякаш през целия си живот беше вечеряла по този начин.
Грейс беше облякла обичайната си строга кафява рокля и носеше гердан от черен кехлибар. Благодаря на бога за Грейс! Държеше се напълно свободно, умееше да общува, ядеше всичко, което й се предложи, преминаваше леко от пущу на хинди и от хинди на английски, напълно съзнавайки одобрението на цялата компания. Бети се поздрави за това, че я беше поставила да седи до Джеймс от едната й страна и Фред Мор-Симпсън от другата, с когото от време на време оживено разговаряше. „Сигурно ще бъда същата, когато поостарея още малко“ — каза си домакинята.
Единственият човек, който явно се чувстваше не на място, беше Искандер Хан. Бети го наблюдаваше с критичен поглед. Да, може би беше допуснала грешка с него. Не трябваше да го поставя до неприветливия Ратмор, който вероятно нямаше да прояви и най-малко желание да прикрие намеренията си за проникване в Афганистан. А те повече или по-малко бяха да купи всичко на възможно най-ниска цена срещу не особено качествени търговски стоки и няколко остарели пушки. Ревностен националист, Искандер едва ли имаше за какво да разговаря с него. Нямаше какво да каже и на съседа си от другата страна. Доколкото й беше известно, общата идея на Фред беше, че единственият подходящ начин да се запази мирът по границата, е английските интереси да навлязат дълбоко в териториите, населявани от племената, и да останат твърдо там благодарение на бързото разгръщане на ескадрила леки бомбардировачи. Може би беше допуснала сериозна грешка, поставяйки го да седи до потенциален техен обект! „Обаче, помисли си тя, забелязвайки, че двамата водят оживен, лишен от враждебност разговор, ако човек се абстрахира от гласовете и дрехите им, те много си приличат. При едни разменени роли Искандер горещо би приветствал възможността да бомбардира Фред Мор-Симпсън.“ Затова сега седяха един до друг, всеки в плен на навиците на своето племе, и всеки много добре разбираше другия. „А освен това по външен вид единият не отстъпва на другия“, реши Бети, сравнявайки елегантната фигура на Фред, тънките му мустаци и лъскава коса с екзотичния Искандер.
Очите й се насочиха към централното място на трапезата и се спряха върху осветените от лампата червени къдрици и закачливите сини очи на Джеймс Линдзи. „Моят съпруг — помисли си тя. Най-добрият! Може и да не е най-красивият, но със сигурност е най-добрият! Ето го да седи там. Да, знам кое е най-щастливото момиче на тази маса! Въпреки че ми изглежда малко уморен. Ще се радвам, когато се отърве от тези хора и се върне към своя опасен, отговорен, труден и неспокоен живот! Наистина! Искат прекалено много от бедния ми мъж! Войник, дипломат, а сега и мой домакин!“ Бети подозираше, че безпокойствата й за коравия и компетентен мъж, за когото се беше омъжила, са напразни. В този момент Джеймс вдигна нагоре очи. Погледите им се срещнаха и тя му намигна, а той й се изплези.
Преди да може да му отговори, над тях изтрещяха изстрели. Настъпи пауза, последвана от нова градушка от куршуми, придружени от писъка на рикошетите и звук от разбито стъкло някъде в далечината. За момент всички замръзнаха на местата си с широко отворени очи и напрегнато се заослушваха.
— По нас ли се стреля? — попита Лайли.
— Вероятно да — каза спокойно Джеймс. — Така ми изглежда. Някой иска ли още шампанско?
— Няма ли да направите нещо? Няма ли да излезете навън и да ги подгоните?
Вместо отговор Джеймс повика с пръст един от джемадарите9, които стояха спокойно наблизо.
— Иди и виж каква е работата — нареди му той.
Джемадарът се поклони и излезе.