За момент Джеймс остана на мястото си, неспособен да се помръдне.
— Джеймс, защо не ме оставиш аз да се занимая с тази работа? — каза Джо. — Викни някой да ми помогне да закараме тялото в болницата. Грейс, може би ще искате да го огледате по-внимателно. Искандер, съгласен ли си?
Искандер се замисли за момент. Всички чакаха как ще реагира.
— Да — рече той, — разбира се. Естествено, бих предпочел просто да погребем приятеля ми, но това са необикновени обстоятелства и необикновена смърт. Никой не може да каже със сигурност как е умрял Земан. Д-р Холбрук е единствената, която може да ни каже това, и тя се ползва както с вашето, така и с нашето доверие. Запозната е с обичаите и с религиозните ни ритуали и аз съм уверен, че ще се отнесе с уважение към тях и към мъртвия. Но ще помоля да бъдат повикани трима от моите хора, за да могат също да присъстват. Емирът би очаквал това — добави той. Направи крачка напред, заставайки почти демонстративно между тялото на приятеля си и останалите от групата. — Ако бъдете така добри да донесете носилка за нашия съотечественик, ние ще го отнесем до болницата. През това време аз ще пазя тялото.
Тялото на Земан беше положено на една маса в моргата на болницата. Той беше мръсен и безжизнен, но властен дори мъртъв.
„Каква нелепа смърт — помисли си Джо. — По-голямата част от живота беше още пред него. Харесвах го и му се възхищавах. Този човек би могъл да бъде мой приятел.“
Инструктирани от Искандер, трима афгански офицери стояха отстрани и наблюдаваха с подозрение как Грейс извършва прегледа за установяване на причините за смъртта.
— Всички добре разбирате, че не съм патолог — каза тя, слагайки си очилата. — Обаче аз съм наясно с обичая на мюсюлманите да погребват много бързо своите мъртъвци и ще положа всички усилия, за да установим причината за смъртта на Земан. Сигурна съм, че сър Бърнард Спилсбъри ще намери много недостатъци на свършената от мен работа.
— Грейс — обади се Джеймс, — той е в Лондон, а ти си тук. Ти си най-добрият лекар в Индия и което е по-важно, ти си единственият цивилен доктор в радиус от триста мили, така че започвай. Както добре ти е известно, нашият фелдшер тук е доста свястно момче.
Ти сама си го обучавала. Той няма равен, когато трябва да се лекуват рани от куршум или пък слънчев удар, но пръв ще каже: „Нека д-р Холбрук да го направи.“
Грейс свали дрехите от тялото на Земан, подпомогната от Искандер, и започна работа, без да бърза, с твърда ръка, като обясняваше на английски и на пущу какво прави. Измери температурата на тялото. Разгледа клепачите и долната челюст, обяснявайки, че тези места дават най-ранната и ясна индикация, когато е започнало вкочаняването на плътта, обаче направи уговорката, че сравнително ниската температура на каменните стълби би могла да забави този процес. Тя накара присъстващите да отбележат началото на хипостаза11, посочвайки появата на петна по местата, където тялото е било в съприкосновение с твърдите каменни стъпала. Забелязаха синьовиолетовия цвят, който беше започнал да се събира около кръста и по дясното бедро. Това беше доказателство, както всички бяха видели, че тялото е лежало на мястото, където беше намерено, с часове, а не е било преместено и поставено на стълбите. Прегледа внимателно крайниците и трупа, но не откри рани, пробиви на кожата или нещо необикновено.
Подобен обстоен преглед на тялото на техния началник сигурно ще е извънредно шокиращ за афганците, помисли си Джо, но и обстоятелствата около смъртта на човека бяха напълно необичайни. Нуждата да се разбере истината беше толкова належаща, че те продължиха да наблюдават в мълчание, без нещо да убягва от погледа им. Всичко това беше възможно само благодарение на безпристрастния, делови и напълно научен подход, показван от Грейс.
Най-накрая, след като измина един мъчителен час, тя беше готова със заключението. Посочвайки към бялата чиния от китайски порцелан, в която имаше проба от повърнатото, взето от устата и гърлото, тя каза:
— Е, добре, приключихме. Субстанцията, която е изхвърлил, се състои, както виждате, от полусмлени частици от храната, която Земан е ял на банкета — пилешко, ориз, плодове и прочее. Не виждам доказателства за наличието на някаква друга субстанция, но при липсата на възможности за химически анализ това е всичко, което мога да кажа. Процесът на храносмилане, както можете да видите от размера на частиците, не е много напреднал и това ни дава указания за времето, когато е настъпила смъртта. Времето се определя също от температурата на тялото и процеса на вкочаняване.