— Боже господи, кой още може да дойде? — възкликна с нетърпение Бъроус. — Ще се запознаем ли и с мнението на човека от пералнята? Ще ни запознаете ли и с това на пчеларя?…
— Нека влезе — нареди твърдо Джеймс.
Ахмед влезе много зачервен и треперещ от вълнение. Беше с мръсните си работни дрехи и очевидно идваше направо от птичарника. След като Джеймс му кимна с глава, той започна бързо да разказва своята история на пущу. След няколко изречения Джеймс го прекъсна, за да преведе, а лицето му доби мрачно изражение.
— Какво казва той? — попита Лайли от името на всички.
— Твърди, че фазанът е бил отровен с арсеник. Казва, че е било арсеник.
Глава седма
Афганците, които бяха проследили всяка дума, наостриха още повече уши, когато чуха, че се говори за отрова, и се спогледаха. Арсеникът беше добре известен сред афганската аристокрация. Викаха му разговорно „наследствена прах“. Честата му употреба беше причина в двореца непрекъснато да има на служба цяла фаланга от опитващи храната хора.
— Продължавай, Ахмед, довърши разказа си — подкани го Джеймс и човекът, който изобщо не се беше смутил от това, че е център на такова внимание, продължи. Изкусен разказвач като повечето свои съотечественици, той се постара да бъде колкото е възможно по-убедителен. Джеймс го изслуша докрай, преди да преведе думите му.
— Изглежда, че това вече съвсем изяснява нещата — каза той. — От няколко седмици Ахмед и помощникът му имат проблеми с тези проклети фазани, които нападат кокошките ни. Тъй като в района на форта е забранено да се стреля, те решиха да поставят отрова, скрита в отпадъци от кухнята. Отровата ни се доставя за борба с плъховете. Това са държавни доставки, с които се цели контрол върху разпространението на гризачите. Очевидно планът им не се оказа много успешен. Имаше умрели плъхове в изобилие, но изглежда, че на фазаните им нямаше нищо. Преди два дни, решен да се справи с тях, помощникът му сложил десет пъти по-голяма доза от обичайното.
Настъпи нова пауза, докато всички смелят тази нова информация.
— Мисля, че Лайли го е застреляла малко преди отровата да си свърши работата.
— Ако това е било правено в продължение на седмици, без да убие птицата (или птиците) — каза Грейс, — в организма на фазана се е натрупал арсеник, а последната голяма доза съвсем е влошила нещата. О, господи! Кое от двете ще е — андромедотоксин, арсеник? Без необходимите лабораторни уреди никога няма да можем да установим коя отрова го е убила. Обаче ефектът щеше да бъде същият.
Афганците приеха с клатене на глави и с разбиране последното доказателство, представено от Ахмед с такова съжаление и толкова емоционално. Лайли също беше напълно смутена и непрекъснато поглеждаше към Искандер, който избягваше погледа й.
— Вината не е на Ахмед! Моля ви, никой не е виновен, освен мен. Мисля, че трябва да се извиня на всички — каза накрая тя, неспособна да крие повече мъката и вината си. — Ако не бях застреляла проклетата птица! Защо ми трябваше да се фукам!
Искандер единствен би могъл да я успокои и той побърза да го направи със сериозен, но изпълнен със съчувствие глас.
— Госпожице Кобленц, не забравяйте, че тъкмо Земан ви насърчаваше и дори ви предизвика да стреляте. Такава е била волята на Аллаха и няма какво повече да се каже по въпроса.
— Освен това — притече се любезно на помощ Грейс — Земан сам реши да опита от яденето. А също и Бети. Той е изял по-голямо количество и това обяснява по-бързото и по-силно действие на отровата, което се е оказало фатално.
— Преди да дойдем в трапезарията, вие се канехте да ни кажете по кое време, според вашите преценки, е починал Земан — припомни й Искандер.
— О, да… исках да кажа, че състоянието, в което се намира смляната храна, началото на вкочанясването на тялото и температурата на трупа сочат към едно и също време. Бих казала, че е било около един часът след полунощ.
Бети рязко вдигна очи.
— О, не! В такъв случай искате да кажете, че когато дойдохте при мен в три часа, бедният Земан е лежал на стълбите? Мъртъв или умиращ? Прекалено ужасно е да си го помисли човек!
— Вече е бил мъртъв — каза Грейс. — Независимо от всичко останало всички видяхме, че той не се е бавил много, когато е започнал да се изкачва по стълбите.
Искандер изгледа пронизващо Грейс.
— В един часа ли? Съвсем сигурна ли сте, д-р Холбрук?