— От твоите уста звучи твърде лесно — каза Джо, — но идвало ли ти е наум, че докато Ратмор безспорно е бил отвлечен, Лайли може пък да е последвала Искандер по свое желание? Бог знае защо! От желание за приключения? Или пък заради това, че главата на разглезената госпожичка се е поразмътила малко от гледане на много филми? Може би е поклонничка на Рудолф Валентино? А може просто да е наследила енергичния дух на баща си? Доколкото ми е известно, Кобленц-старши е чиста проба финансов пират, който на младини е заграбил половината природни богатства на Дивия запад.
— И може би сега дъщеря му е хвърлила око на тези на Изтока? — рече Грейс. — Не. Тя си има недостатъци, но предателството и глупостта не са сред тях. Умна е и съм уверена, че е с добро сърце. Не. Сигурна съм, че е била принудена или е била подмамена по някакъв начин да тръгне с тях. Ако изобщо е тръгнала доброволно, нещо, в което се съмнявам, то ще е заради чувствата й към Искандер.
Джо придърпа изненадан юздата на коня си.
— Чувства към Искандер? Грейс, какви ги говориш? Лайли флиртуваше и с двамата млади мъже и причината да го прави беше ясна, но все пак проявяваше повече интерес към Земан. — Джо старателно криеше признанието на Лайли, че се беше опитала да се срещне с него в градината. Още веднъж остана със силното впечатление, като че ли се дуелира с Грейс и непрекъснато прави лъжливи движения, надявайки се да я подмами да направи погрешна стъпка.
— О, Джо! Ти май не познаваш много жените? Виж какво, момичета на възрастта на Лайли често пъти избират индиректен подход, за да привлекат вниманието на този, от когото се интересуват. Тъкмо затова „най-добрите приятели“ са толкова полезни! Флиртувайки, мисля, че Лайли би го нарекла „занасяйки се“ със Земан, тя всъщност искаше да привлече вниманието на Искандер, който, вероятно и ти си забелязал, винаги беше някъде наблизо, така че за нея това не беше никак трудно.
— Но той като че ли не й обръщаше особено внимание.
Грейс въздъхна.
— Това е част от играта, от ритуала. Виж какво, Джо, аз съм една твърде прозаична, стара провинциалистка, но дори и аз не можех да не забележа скритото вълнение, което и двамата изпитваха, когато се видеха. Беше обезпокоително. Много обезпокоително.
— Но те се бяха видели за пръв път само преди четири дни! За толкова кратко време не би могло да се породи нищо сериозно в емоционално отношение.
Грейс се разсмя.
— Джо, когато срещнеш подходящото момиче, знам какво ще й кажеш, естествено след като мине достатъчно време: „Да ти кажа право, приятелко, страхувам се, че се случи нещо твърде важно в емоционално отношение!“ Ти стоеше до Лайли, когато това се случи, както и аз и осем други присъстващи. Те се погледнаха и това беше достатъчно. Моментално се разбраха. Случва се. Французите му казват „coup de foudre“. „Гръм от ясно небе“.
— Грейс, ти си учена жена, доктор си, едва ли можеш да вярваш, че подобни неща са възможни?
— Знам, че се случват! — каза тя рязко. — Не съм била винаги дебела, запуснала се и на четиридесет и пет години — добави по-спокойно.
За момент Джо се почувства неловко.
— Аха! Coup de Grace?12
— Шегата ти е неуместна, Джо!
Той замълча. Неусетно тя пак го беше повела по пътека, която той нямаше желание да следва, затова реши да върне Грейс на пътя, който той беше избрал.
— Не казваш нищо по въпроса, който според мен е главният проблем в цялата тази работа — смъртта на Земан. Достатъчно сме обсъждали моминските клюки. Не забравяй, Грейс, че аз съм полицай и съм любопитен и подозрителен по природа. Има ли нещо в този мистериозен епизод, което си готова да ми кажеш?
Пътят се стесни и в продължение на около сто и петдесет метра Джо и Грейс трябваше да продължат, яздейки един зад друг, така че въпросът на Джо увисна във въздуха. Когато пътеката се разшири отново, Аслам ги поведе надолу към един каменист брод през бързия поток, който се вливаше в лъкатушещата река Базар.
— Мястото е подходящо да напоим конете и да си поотдъхнем — каза Грейс. — Нека съберем сили пред по-трудната част от нашата експедиция през хълмовете.
— Мястото е подходящо да отговориш на въпроса ми — рече Джо. — Знам как си убила Земан, но не мога да разбера защо?
Глава седемнайсета
— В такъв случай въображението ти на полицай не те е подвело, Джо — рече шеговито Грейс. — Доволна съм, че е така. Каза, че не можеш да разбереш защо. А може би защото няма причина. Аз не съм убила Земан.