— Единствения ти резервен мокасин?
— Точно така.
— Тогава защо беше пълна с любовните ми бележки?
— Какви любовни бележки?
— Тия, дето си ги пишем с нея. Дето си ги крия в мокасина. Тях, Юла.
— Вече е ясно колко пъти си нарушавал закона. Защото си криел любовните си бележки — бележки, които си писал на себе си и на никой друг — и си ги криел в резервния ми мокасин!
— Не че щеше да погледнеш изобщо.
— Но можеше и да погледна, ако знаех.
— Ама не си, нали? Освен това нямаш резервен мокасин, защото я откраднах.
— И затова аз си я откраднах обратно!
— Не можеш да откраднеш обратно нещо, за което първо не си знаел, че е откраднато. Това си е просто кражба. А кражбата е против закона.
— Блатният закон.
— Торбата ти е блато.
— Ха-ха-ха-ха-ха…
Емби се ухили на собствената си шега и също се засмя:
— Ха-ха-ха-ха-ха…
Фейнт дръпна запушалката, удари глътка и подаде меха на Суитист Сафърънс.
— Чуй ги само ония идиоти.
— Не искам — отвърна Суитист Сафърънс. И потръпна. — Знаеш ли, това ми се случва за първи път. Да се опитват така да се докопат до гащите ми.
— Прокълнати с трупно вкочаняване може би.
— Подиграваш ли ми се? Онова, което правеха там, дори не беше реално, бяха като вързани пръчки или нещо такова. — Удари още глътка вино и се огледа. — Хубаво място.
— Малкото ни късче рай.
— Можем да погледаме изгрева поне. Това ще е хубаво. — Помълча, после продължи: — Когато се появи Реканто, помислих, че идва на помощ. Но сега си мисля, че просто се е възползвал от положението, за да пусне и той няколко ръце.
— Изненадана ли си, Суити? Та той е мъж.
— С лоши очи.
— Лоши очи и лоши ръце.
— Може би трябваше да го убия.
— Чакай малко — сряза я Фейнт и дръпна меха от ръцете й. — Той все пак те спаси, с това рязане на ръце и длани…
— За да премахне конкуренцията.
— За да спаси честта ти, Суити.
— Щом казваш.
Фейнт запуши меха.
— Богове на Бездната, Суити, в какво според теб се набутахме там?
Суитист Сафърънс нацупи пълничките си устни, клепачите с дългите мигли се отпуснаха над очите й.
— В Еднооката котка, още когато бях дете, веднъж ме взеха на едно Утро на мухите — знаеш, онези церемонии от храма на Качулатия, когато всички жреци се мажат с мед…
— Някъде използват кръв — прекъсна я Фейнт.
— Така съм чувала. В Еднооката котка беше мед, тъй че мухите залепваха. Мухи и оси всъщност. Все едно, бях с дядо ми, който е бил войник с Ревенантите3…
— Богове, отдавна не бях чувала да ги споменават! — Фейнт зяпна Суитист Сафърънс. — Наистина ли? Дядо ти е бил с Ревенантите?
— Така казваше. Когато бях много малка, вярвах на всяка дума, която ми казваше. Когато пораснах, изобщо не го вярвах. А сега, като пораснах още, започнах пак да го вярвам. Нещата в къщата му, онези каменни плочи с глифовете, счупените маски, които държеше на стената… да, Фейнт, вярвам, че е бил с тях.
— Командван от Сегюле…
— Сегюле изгнаник, да. Все едно, дядо ме заведе да видя храма на покровителя на стария му полк и всичките му там жреци и жрици, които правеха онова с мухите.
— Почакай. Ревенантите уж трябваше да са изчезнали всички — прибрани от Гуглата, да му служат в царството на мъртвите. Тъй че какво е правил дядо ти жив в Еднооката котка?
— Изгубил си дясната ръка в битка. Оставили го за умрял, а когато някой го намерил, вече било много късно за сериозно лечение. Тъй че го пенсионирали. Сега ще ме оставиш ли да си разкажа историята, или не?
— Да, да. Извинявай.
— Та той каза, че жреците обърквали всичко с онзи мед. Мухите и осите не били важното в церемонията. Важното било кръвта — медът де, но той символизирал кръвта. Ревенантите — които били като воини-жреци на самия Качулат бог, в смъртния свят поне — е, те значи се самобичували. Кръв по кожата, живот, който кърви, за да умре на кожата — това било важното. Затова Гуглата цени мъртвите войници повече от всеки друг от безбройните мъртъвци, които се тътрят през портата му. Търговците на кръв, армията, която ще се сражава на тайната равнина, наречена Последен отпор. — Тя замълча и облиза устни. — Затова било Утрото на мухите. Последна битка, на мъртвите, събрани на една тайна равнина, наречена Последен отпор.
— Ясно — промълви Фейнт и потръпна, смразена от разказа на Суитист Сафърънс. — Може би затова Качулатия е взел Ревенантите. Защото тази битка наближава.
— Дай още глътка — рече Суитист Сафърънс и се пресегна за меха.
Глано Тарп сръга Реканто Илк в ребрата.
— Виждаш ли ги? За нас си говорят. Е, за мен най-вече. Ще стане, Илк, рано или късно ще стане.