В действителност това не е толкова ясно, както изглежда на пръв поглед. И в двата случая веднага след тези думи идват други: „да не им се кланяш нито да им служиш…“ (Изход, 20:5) и „и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе“ (Второзаконие, 4:19).
Тук трябва да се направи малко отстъпление. Мощната жизнена сила на юдаизма, на голямата вяра на малкия народ, залутан сред стотици, други племена в Близкия Изток, юдаизмът, родил две от най-великите световни религии, се основава върху два принципа. Единият е ограничаващ. Поведението на юдея е строго регламентирано и на съвременния човек му се струват смешни и нелепи дребните и на пръв поглед необясними забрани за поведението на човека в обществото и в личния му живот. Съществува заплашително количество закони и забрани, ограничения и предписания за всички житейски ситуации, от раждането до смъртта: как да се храним, да пием, да се молим, как да възпитаваме децата си, да омъжваме дъщерите си и да женим синовете… Но затова пък всичко е решено предварително, описано е, сложено е на мястото си; взети са под внимание всички възможни непредвидени случаи: мъжът не смее да се докосва до жена си, когато тя е в месечния си цикъл, не може да седи на стола, на който е седяла тя, да докосва предметите, които тя е държала. А ако — о, ужас! — месечният цикъл е настъпил и мъжът открива това неочаквано, след като е пристъпил към съпружеските задължения? Не се вълнувайте, в този случай също има точна инструкция за поведение. Именно това е Талмудът — всеобхватен закон за добро, правилно поведение.
Какво представлява вторият принцип, за който споменах? Това е принципът за пълна и неограничена от нищо свобода на мислите. На евреите е бил даден свещен текст, с който те работят от векове. Тази работа е задължителна част от еврейското мъжко възпитание. Наистина сега и жените започнаха да изучават Тората, но до този момент не е ясно дали е добре за самите тях, или не е. На юдеите е била предоставена невиждана в никоя друга религия, фантастична свобода. Практически отсъстват каквито и да било забрани в областта на интелектуалното изследване. Има обсъждани въпроси и няма догми.
Самото понятие за ерес, ако и да не отсъства напълно, е много размито и неопределено. „Еврейската енциклопедия“ казва следното: „Определението за ерес в юдаизма е затруднено от отсъствието в него на официално формирани догми и на централна инстанция, която да има признат авторитет в религиозните въпроси“.
И така, няма ограничения в мислите, но има ограничения в поведението. Последните са множество, охарактеризирах ги по-горе, но в сбита форма те са пресовани до златното правило на етиката, приписвано на еврейския философ от първи век Хиллел108 — „Не прави на ближния си това, което не искаш той да направи на теб“.
Сега да се върнем към темата на обсъждането ни — забраната за изображения. След разрушаването на Втория Храм общностите придобиват много голяма самостоятелност, на практика те имат автономното право при решаването на важни въпроси, затова и забраната на изображения се практикува различно в различните общини. Едни смятат забраната за категорична и в съответствие с убежденията си я следват буквално: в тези случаи за украсяване на предметите от синодалната и домашна юдаика се използват само орнаменти. Други тълкуват предписанията не толкова стриктно — както и забраната да се покланят на изобразеното. По този начин не се отрича възможността да му се любуват. Именно поради това имаме изображения на зверове и човешки фигури върху фреските на синагогата в Дура-Европос109 в съвременна Сирия, на мозаечните подове в синагогата в Бейт-Алфа110 в Израелската долина, чудесното изображение на цар Давид111, свирещ на арфа, в синагогата от VI век в Газа.
Галаха изключва категорично създаването на предмет, изобразяващ нещо, на което хората биха се покланяли, а в същото време разрешава напълно, дори поощрява занятията по изкуство, ако то е за украшение. Впрочем забраната за поклонение пред каквото и да е материално нещо, се отнася не само за изкуството. Един съвременен равин казва: „Идол се нарича това, което човек смята за идол, и ако някой постави тухла и започне да й се покланя, тухлата ще стане идол и няма да може да се ползва за други цели. Ако красива статуя стане украшение на града, тя ще бъде желан гост“. Здрава мисъл. Проблемът за сходството не е занимавал еврейските художници, това само по себе си не е било самоцел. Нещо повече, било е прието да има някакви леки промени в човешката фигура, да се наруши нещо, да се изкриви така, че тя да се окаже напълно човешка. Изкривяването може да бъде съвсем незабележимо — например ухо с неправилна форма, а е могло да бъде и явно, като в знаменитата „Птича агада“, създадена през XIV век в Германия, която се нарича така, защото хората имат птичи глави.
108
Хилел Вавилонеца (или Хиллел ха-Закен, края на I в. пр.н.е. — до нач. на 1 в. от н.е.), велик кабалист от епохата на Втория Храм. Бил назначен за глава на Синедриона (ок. 30 г. пр.н.е.). Знаел и проповядвал, че по-лесно ни е да обичаме себе си, но трябва да се научим да обичаме ближния си. — Бел.прев.
109
Синагогата в античния град Дура-Европос на р. Ефрат е открита по време на разкопки, ръководени от М. Ростовцев през 1932–1935 г. Забележителна е със своите добре съхранени фрески на библейски сюжети, в които се срещат и езически символи и образи. Те са свидетелство, че не всички еврейски общини в III в. са спазвали старозаветната забрана за изобразяване на хора. Днес те са експонирани в Националния музей в Дамаск. — Бел.ред.
110
Бейт-Алфа (още Бейт-Халфа, или упоменатия в Талмуда град Хилфа) се намира в източната част на Израелската долина. През 1929 г. археолози изкопават древна синагога там, която е ориентирана южно, към Йерусалим. Целият й под е украсен с мозайки. Два надписа (на арамейски и на гръцки) обявяват, че мозайките са изпълнени по времето на император Юстиниан (518–527 г.) и авторът им е Марианос и сина му Ханин. Признати са като водещи образци на еврейското изкуство от византийския период. Основни са библейските сцени (напр. жертвоприношението на Исаак). — Бел.ред.
111
Цар Давид е признат за пророк от юдаизма, християнството и исляма. Традиционната Библия казва, че цар Давид е бил погребан на хълма Сион в Йерусалим. До гроба му има действаща синагога с неговото име. Арфата и лирата са два струнни инструмента, най-често споменавани в Библията. (Напр. в Пс. 150:3 се говори за арфа и лира). Лирата е водещият инструмент в оркестъра по време на втория храм. Цар Давид е свирел отлично на лира, затова тя е била на особена почит сред левитите. Единственото изображение на арфа е открито на мозайка в Газа от VI в. сл. Хр., където е представен Давид, свирещ на арфа, не на лира. — Бел.ред.