И тръгна, някак си се разтвори сред еднаквите къщи. Ние седим, чакаме го. Минава половин час, а той не се връща — обича да казва, че ние с него сме много пунктуални хора, но аз по немски, а той по еврейски. На въпроса ми къде е разликата, той отговаря: немецът пристига навреме, а евреинът — когато трябва!
Върна се не след половин, а след цял час, но изглеждаше много доволен. Мълча през остатъка от пътя. Наистина вече бе толкова прегракнал, че можеше само да шепне.
Пристигнахме в Хайфа, оставихме всички, където трябва, и се прибрахме в нашия си дом на общността. Сложих чайника. Даниел седна и започна да говори:
— Слушай, Хилда, какъв ден беше днес. Преди пет години получих писмо от една еврейска старица, която искаше да се кръсти. Бяха оперирали сина й и сърцето му спряло. Старицата вярваше, че Исус е спасил сина й, защото жена му — рускиня — Вера, се молела така горещо за него, че едва не съборила покрива. Аз тогава ходих при нея. Там има цял квартал с евреи от Русия. Всички се следят един друг, само нещо да не е както трябва, пишат доноси. Не всички, разбира се, но се намират такива. В това отношение дали са руснаци, или поляци, няма значение, всички са едни и същи комунисти. Следят много строго да не дадат на другия нещо повече. И притесняват нашата Вера заради християнството й, което е известно на всички. Макар да е започнала да вярва, старицата се бои от всички там до смърт:
— Можете ли да ме кръстите, без никой да разбере?
Бабчето е едно такова мъничко, малко по-голямо от котка, но от нея сякаш струи светлина. Свита е на две и едва си влачи краката. Но беше приготвила разни неща — банички с пълнеж, това-онова.
Аз я гледам и я питам:
— Олга Исаковна, защо сте си намислили да се кръстите?
— Синчето ми — казва — е живо и здраво и аз съм толкова благодарна, толкова благодарна на Христа! Присъни ми се, рече ми: ела, ела тук! Той ме викаше, беше толкова весело, като в детството ми. Може би съм се върнала в детството си? Но когато той казваше „ела тук“, какво друго може да има предвид. Аз размишлявах; единствено да се кръстя. Но тайно! Иначе съседките ще разтръбят и ще изгонят сина ми от работа.
Старицата е толкова немощна, но е лека и радостна! Такава весела старица е угодна за всеки Бог — пече банички и обича снаха си.
Аз й казах:
— Добре. Аз ще те кръстя. Засега ти се подготвяй, чети Евангелието със снаха си, радвай се и благодари на Бога, преди да умреш ще те кръстя, не сега. А иначе можеш да размислиш и да започнеш да съжаляваш, задето си изменила на Авраам!
Оставих си телефона, предупредих снаха й да ми се обади, ако старицата се разболее тежко.
И забравих за нея. Докато не минах завоя при Зихрон Яков. Карам и нещо ме удари по челото: забравих бабчето!
Докато пиехте кафе, отидох при тях. Снахата е висока и широка като врата, отвори ми, плесна с огромните си ръце: от три дена ви звъним в манастира, там ни отговарят, че сте заминали. Слава богу, че са ви предали. Нашата Олга Исаковна е съвсем зле.
Не им обяснявах, че Ангелът Небесен ми предаде за звъненето, когато на завоя ме удари по челото. Олга Исаковна беше в пълно съзнание, но едва дишаше. Очите й блестяха. Виждайки ме, проговори тихичко:
— Вие ме задържахте. Отдавна ви чакам.
Снахата сияе. Зад нея стои огромният й брадат мъж Давид и двамата му синове, също едри момчета. Аз нямах нищо, дори кръст. Снахата свали кръстчето от шията си. Така кръстих Олга Исаковна.
Новата християнка Олга умря същата нощ. След кръщението заспала и починала в съня си. Позвъниха ми на сутринта, а аз си помислих — ето ти работник „от последния час“.
Даниел имаше предвид притчата как наемат работници — на първите наети, които работили от ранно утро до вечерта, платили колкото на тези, наети последни, които работили само един час120.
Мамичко! Моля те, не боледувай, пази си здравето. Искам с теб да походим тук, по тази земя, а не само да гледаме от прозореца на колата. Моля те, ела в Израел! Тук кипи такъв живот! Целуни всички. Хилда.
44.
1984 год.
До Латинската Йерусалимска патриаршия,
За монсеньор Рафаил Ашкури, секретар на патриарха
От Елдар Халил (брат Илия)
Довеждам до Вашето знание, че на дата 16, миналия месец, брат Д. по време на екскурзия до Синай с група студенти-теолози от Германия, по пътя, до извора на Табха, отслужи меса под открито небе, в която допусна изопачения — вместо „Символа на Вярата“ прочете полагащите се молитви на иврит. Не мога да кажа какви именно, но по време на обяда, който приготви за цялата група самият брат Даниел, се състоя и беседа, която не разбрах, защото се говореше на немски език. Помощничката на бр. Д. ми каза, че смисълът й е, че той не споделя догмата за Светата Троица и се обосновава с това, че самият Христос никога не е говорил за Троица, а са я измислили гърците. Аз помолих Хилда, помощничката, за текста на службата, която той отслужи, наричайки я меса — тя обеща да ми го даде. Ще Ви го изпратя, щом го получа.
120
„Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.“ (Матей, 20:1). В тази притча се говори за Царството Небесно. Работниците, наети сутринта, са тези хора, които в началото на своя съзнателен живот са избрали да вървят по пътя на спасението, т.е. да работят за Бога. Но има и такива, които се наемат за работа в края на работния ден и работят на лозето само за час. Независимо от това, милосърдният Бог ги дарява със същата надница — Царството Небесно. — Бел.ред.