Той попита за преводите и аз казах, че някои съществуват от по-рано, някои преводи сме направили сами, а псалмите например взимаме от еврейски източници.
Прекрасно разбирах, че той притежава донос, в който сигурно е написано, че не чета „Кредо“. А какво още са написали, мога само да се досещам.
Неочаквано Префектът ме подкрепи — каза, че християнството е мултикултурно, че ядрото, сърцевината, трябва да бъдат еднакви за всички, а обвивката може да бъде различна при различните народи. Латиноамериканецът изобщо не прилича на поляка или ирландеца.
Страшно се зарадвах, не си представях да намеря съюзник в негово лице. Преразказах му една своя среща с африкански епископ, който с горчивина ми говореше, че е учил в Гърция, служил е в Рим, усвоил е европейската форма на християнството, но не може да иска от своите енориаши-африканци да станат европейци.
„Нашите традиции са по-стари, пък и Африканската Църква е най-старата, моите хора танцуват и пеят в храма, както цар Давид, и когато ми казват, че това е неблагочестиво, мога да отговоря само едно: ние не сме гърци или ирландци!“ — ето какво ми каза той. А аз му отвърнах, че също не разбирам защо африканците трябва да служат по гръцки или латински образец, за да разберат какво е говорил рави от Назарет!
— Но все пак нашият Спасител е бил не само равинът на Назарет! — отбеляза Префектът.
— Да, не само. За мен той, както и за Апостол Павел, е Вторият Адам, Господ, Изкупител, Спасител! Аз вярвам във всичко, в което вярвате и Вие. Но във всички Евангелия той е „рави“. Така го наричат учениците, така го нарича народът. Не ми отнемайте моя „рави“. Защото това също е Христос! И аз искам да Го попитам какво е най-важно за мен, на еврейски, на неговия език!
Разбираш ли, Хилда, аз си помислих: да, той е прав. Свещениците, преминали през войната, се отличават с нещо. Например аз не се страхувам да кажа каквото мисля. Ако ми забрани да служа, ще правя това сам в пещерата. Тук, в Рим, е съществувала голяма еврейска църква в пещерите. Затова му отговорих:
— Не мога да чета „Кредо“, защото съдържа гръцки понятия. Това са гръцки думи, гръцка поезия, чужди за мен метафори. Не разбирам това, което гърците казват за Троицата: равностранен триъгълник122, така ми обясни един грък, всички страни са равни. А ако Filioque123 не се използва както трябва, то Триъгълникът няма да бъде равностранен. Наричайте ме както искате — несторианец, еретик, но до IV век въобще не се е говорело за Троица, за нея няма нито дума в Евангелието. Това са го измислили гърците, защото те се интересуват от философското построение, а не от Единния Бог, и затова и са били политеисти. Трябва да им благодарим, че не са поставили трима богове, а само три лица. Какво лице? Какво е това лице?
Той се намръщи и каза:
— Блаженият Августин ни е написал…
А аз го прекъснах:
— Много обичам мидрашите. Притчите. Има такава притча за Августин, която ми харесва много повече от всички негови петнайсет тома за Светата Троица. Според преданието, когато Августин се разхождал по брега на морето, разсъждавайки за тайната на Светата Троица, видял момче, което било изровило дупка в пясъка и наливало там вода, загребвайки я с раковина от морето. Блаженият Августин го запитал защо прави това.
Момчето отговорило:
— Искам да излея морето в тази дупка!
Августин се усмихнал и рекъл, че това е невъзможно. На което пък момчето му отвърнало:
— А как ти с твоя ум се мъчиш да изчерпиш неизчерпаемата тайна на Бога?
И изведнъж момчето изчезнало. Това не попречило на Августин да напише петнайсетте си тома.
Ти ме познаваш, Хилда, старая се повече да мълча, но сега езикът ми се развърза! Как е възможно въобще да има разногласия по въпроса. Дълбокомъдрените дрънканици поставят под съмнение непостижимостта на твореца. Те вече са стигнали до извода, че той има три лица. Какво е електричество не знаят, а как е устроен Бог, знаят! Евреите също имат такива изследователи, кабалистите се занимават… Но това не ме интересува. Господ казва: „Вземи кръста си и върви!“ И човекът отговаря „да!“, това го разбирам.
Вие, господин Префект, току-що казахте, че ядрото, сърцевината, трябва да бъдат общи за всички. Сърцевината на нашата вяра е самият Христос! Той е „необходимото“ и „достатъчното“. Аз виждам в Него Сина Божи, Спасителя и Учителя, но не желая да виждам в Него страна на богословски триъгълник. Който предпочита триъгълника, да се покланя на него. Ние не знаем много неща за Него, но без съмнение знаем, че е бил еврейски учител. Оставете ни го като Учител!
122
Триъгълникът е добре познат като символ на Великата Троица: Отец, Син и Светия дух. Кръстът, израстващ от Троицата, набляга върху жертвената любов, проявена от Исус при приемането му за разпятие и илюстрира силата на Божията любов в това действие, съкрушаващо греховността. Победа над греха и смъртта. Това е показано в Йоан 3:16 от Библията. (Елица Б. Калоянова, „Геометричен и пластичен синтез на символни форми и композиции въз основа анализ на архетипове културна семиотика“, 2002). — Бел.ред.
123
Филиокве (Filioque) е латинска фраза, която означава „… и от Сина“. Тази добавка бива привнесена към латинския превод на Никео-Цариградския Символ на вярата по няколко причини. Първо, в стремежа си да се противопоставят на арианството, събралите се през 589-а година на Третия поместен събор в Толедо, Испания, отци я въвеждат, за да подчертаят божествената природа на Исус Христос. На второ място, съществува разлика между латинския глагол „procedit“ (изхожда) и гръцкия „έκπορευόμενον“ (произхожда и изхожда), което налага добавката, за да се отрази пълноценно каноничната истина, че Св. Дух произхожда (изхожда изначално и извечно) само и единствено от Отца (Йоан 15:26), но едновременно с това изхожда (извечно) и от Сина, тъй като, както сочи Писанието, Светият Дух е „Дух Христов“ (1 Кор 2:16), а също и че „… всичко Мое е Твое и Твоето — Мое“, т.е. всичко, което принадлежи на Бог Отец, е същевременно и Христово (Йоан 17:10). Последното означава, че Светият Дух наистина произхожда (изхожда изначално) от Отца като Отец, но едновременно с това — изхожда извечно и от Отца, и от Сина. — Бел.ред.