2.
Февруари, 1985 г., Беер Шеба
Роди се чудесно момче тчк тегло 2350 ръст 46 см тчк
Ефим
3.
Март 1985 г., Беер Шеба
Скъпа Валентина! С моето момченце излязохме от болницата. Той е мъничък, много хубавичък, ние сме безмерно щастливи. Нарекохме го Ицхак125, какво друго име бихме могли да дадем на детето си, подарено ни на тези години и при такива обстоятелства. Изживяваме случилото се като Божие чудо! Момчето не е обикновено, има синдром на Даун, за което ни бяха съобщили още в средата на бременността. Поради тази диагноза ни предложиха да я прекратят. Ние се отказахме, без да се колебаем, и ето сега нашето момченце е с нас. Той е много спокоен, миличък, с източни продълговати очички. Прилича на японец. Суче лошо, а аз нямам много мляко, непрекъснато се изцеждам и го храня със своето мляко, но от шише с биберон. Да бъдем тримата заедно е удивително усещане. Ефим реши, преди да го кръстим, да го обрежем. Поканихме познат ни равин, той доведе специалист с каменен нож, като в древността. Ужасно се страхувах, но всичко мина без усложнения и когато раничката заздравя, кръстихме момченцето в нашата църква. Кръсти го Даниел. Нали синът ни се роди с неговата благословия! Даниел пристигна при нас с куп подаръци, докарал беше даже количка. Не изпускаше Исаак от ръцете си, притискаше го до себе си, никога не бях виждала възрастен човек, който така да се разчувства при вида на младенец. Може би защото наистина малчуганът е страшно мил. В същия ден кръстиха и момиченцето на Андрей Йосифович. Това им е петото дете. Тя се роди три дена по-късно от нашия. Поканихме Андрей Йосифович за кръстник. В сравнение с нашето момченце, неговата дъщеря е огромна. Като Брунхилда. Но и родителите й са много едри хора.
Времето сега е прекрасно — кратката пролет още не е свършила и жегите не са започнали. Една моя нова приятелка ми предлага да замина за лятото при нея край Тел Авив, там на морето не е така горещо, но ние решихме да не се разделяме, ако не е съвсем необходимо. Взехме заем от банката и купихме климатик. Той харчи много ток, но ще се справим някак си, най-важното за нас е да сме всички заедно. На Исаак му се полага отделна парична помощ, това ще ни е от полза да изплатим климатика. Наслаждаваме се на всяка минута — момченцето придаде нов смисъл на живота ни. Мина малко повече от месец, откакто се е родил, а ние не можем да си представим как сме живели без него. Ще пиша. Целувам Ви, Тереза.
Забравих да Ви съобщя — майка Йоанна нарисува за малкия ни Ицхак икона — Акеда126. Жертвоприношението на Исаак. На олтара лежи младенец, до него стои Авраам с нож в ръка, а от храстите наднича бялата усмихваща се глава на овен. С остри, извити рога. Като погледна иконата, сълзите ми напират. Можете ли да си представите, майка Йоанна дойде на кръщенето с кола на манастира с тази икона и остави плик с пари — равни на стойността на климатика. Казвам го заради чудесата…
П.С. Забравих да Ви пиша за книгата на отец Михаил, която излезе, разбира се, с псевдоним, изпратиха на Ефим рецензии за нея. Най-добрата е от руски вестник, излизащ в чужбина. Най-лошата — също. Ефим направи ксерокопие, слагам го в плика с моето писмо. Надявам се да пристигне. От Русия няма никакви отзиви, мисля, че книгата просто не е стигнала дотам.
4.
1985 г.
„Четива за четенето“.
Андрей Белов, изд. „Поиск“, Мюнстер.
… Отправната точка на автора се основава на това, че Библията е преди всичко историко-литературен паметник, като „Божествена комедия“ или „Слово за полка на Игор“ и съответно оттук авторът определя решаващата роля от изучаването на Библията за човешкото знание — филология, история, археология. Авторът назовава този комплекс от науки „библейска критика“ и неговият прочит на Библията се определя именно от тази постановка. Освен това той счита за възможно да проповядва една странна гледна точка, която е в дълбоко противоречие с позицията на Църквата. В съответствие с православното учение Библията е Словото Божие, т.е. единствената книга в света, чийто автор е сам Бог. Ролята на записващия текста — пророк или апостол — се свежда до препредаването на човешки език на съобщаваното от Светия дух Божествено откровение. Но Андрей Белов има своя собствена гледна точка.
125
Исаак (на иврит Ицхак — означава „този, който ще се смее“), евр. мъжко име с библ. произход: един от тримата праотци на еврейския народ, единственото дете на Авраам и Сара. Според Библията Авраам е бил на 100 години, когато Исаак се ражда. Когато Господ им известява, че ще имат дете, двамата стари съпрузи се засмели: „… още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея. Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? Но Бог каза: … жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак… (Бит. 18:16–19)“. „А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак. И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее. (Бит. 21:5–6)“. — Бел.ред.
126
Акедат Ицхак (Жертвоприношението на Ицхак, но букв. от иврит: „свързването на Ицхак“). Накратко, сюжетът е такъв: Създателят Яхве заповядва на Авраам да принесе в жертва своя син Ицхак и Авраам изпълнява тази заповед на Всевишния, но в последния момент се появява Ангел, който удържа ръката на Авраам, вдигната с ножа над сина, и последният остава жив. — Бел.ред.