Имаше още едно събитие — служба в катедралата, но аз не присъствах, не ходя там. За това ще разкажат тези, които са присъствали.
Как да опиша чувството на скръб и благодарност? Бяха избити шест милиона. Вече го няма онова европейско еврейство, което говореше на идиш. Децата ни говорят на иврит, други евреи — на английски, руски, на всякакви други езици. От петте хиляди евреи, жители на Емск преди войната, е останала една еврейка. Няма да говоря за нея, тя сама ще разкаже за себе си.
Благодарни сме на съдбата или на Бога, или не зная как по-добре да го кажа, но ние, 44 души сме живи, от нас са се родили много деца и внуци. Преброих ги и се оказа, че нашето потомство, на тези, които сме избягали от гетото в Емск и сме оживели, наброява повече от четиристотин души. Има още някого, на когото сме благодарни — Даниел Щайн. Благодарим му, че ни преведе като Мойсей.
Август, 1992 г.
Знаете ли, че днес е най-траурният за евреите ден, девети ав? Нашият ден на скръбта по странен начин съвпада именно с девети ав130. Това е денят на бягството от гетото и денят, когато тук са загинали стотици наши родственици и близки. Това е ден на пост, нищо не се яде, не се пие и не се обуват обувки, направени от кожа. Постът започва вечерта на осми ав няколко минути преди да се скрие слънцето, и завършва след изгряването на звездите в небето вечерта на девети ав.
Най-напред постът на девети ав се свързва с „греха на разузнавачите“ — когато Мойсей довежда евреите до границите на Обетованата земя, те се побояли да навлязат в нея и измолили от водача си да изпрати разузнавачи, които да разберат що за страна лежи пред тях и да я опишат, като се върнат. Макар такава молба да говорела за съмнението на народа в думите на Бога, Мойсей се съгласил да прати съгледвачи. Върнали се те след 40 дена и съобщили, че страната е в укрепления до небето и е населена от великани, в сравнение с които евреите са „малки като щурци“. Само двама от разузнавачите казали, че Обетованата земя е прекрасна, но не им повярвали. През цялата нощ на осмия срещу деветия ден от месеца ав евреите плакали, говорейки, че Бог ги е изпратил в тази страна, за да намерят гибелта си и че е било по-добре да бяха умрели в пустинята. Тогава Бог се разгневил, рекъл им, че плачат напразно, но оттук нататък ще имат много поводи да плачат в тази нощ. Това ще бъде наказанието на евреите заради неверието им.
Първото наказание било, че на поколението, излязло от Египет, не било съдено да влезе в Обетованата земя. То скитало из пустинята 40 години — по година за всеки ден разузнаване. И измрели там, както и молели в момента на малодушие. Едва децата им влезли в Обетованата земя.
Второто наказание дошло, защото евреите се уплашили от народите, населяващи Ханаан, и се отказали да навлязат в Израел в посоченото от Бог време. Затова им предстояли години на тежки войни за тази земя. Макар, ако бяха послушали Господ, да са могли да я получат без всякакви усилия.
Но дори влизайки в Обетованата земя, евреите продължават да грешат. Те не вярвали в Истинния Бог, били им нужни кумири и идоли, материални неща.
Пророк Йеремия, свидетел на разрушаването на Първия Храм, разказвал, че хората направили дори от самия Храм обект на поклонение. Те мислели, че не Бог, а Храмът ги спасява и той ще изкупи техните прегрешения. Затова Храмът бил разрушен. Бог премахнал тази съблазън.
Бог очаква от евреите вяра и докато не се покаят за греха на неверието, това наказание ще бъде с тях, ще се появяват все нови и нови поводи за плач в този ден.
Ето списък на печалните събития, случвали се на девети ав в продължение на векове:
На девети ав 2449 година от сътворението на света (1313 г. пр.н.е.) Всевишният произнесъл присъда, според която напусналото Египет поколение е било обречено да се скита из пустинята 40 години и да умре, без да види страната на Израил.
На девети ав 3338 г. от сътворението на света (422 г. пр.н.е.131) Първият Храм, построен от Соломон в X в. преди Христа, е сринат и изпепелен от вавилонския цар Навуходоносор II.
На девети ав 3828 година от сътворението (70 г. от н.е.) бил разрушен Вторият Храм, построен в V в. преди Христа и разширен от Ирод Велики през 64 г. от н.е. Сторил го римският военачалник Тит Веспасиан, който после станал император132.
На девети ав 3895 г. (или 135-а година от Христа) пада Бейтар, последната крепост на еврейските въстаници, а вождът им Шимон Бар-Кохба бива убит. Според свидетелствата на римския историк Дион Касий в сраженията загинали 580 хиляди евреи, били разрушени 50 укрепени града и 985 селища; почти цяла Юдея се превърнала в изпепелена пустиня.
130
Девети ав (ивр. Тиш’а бе-ав) е национален ден на траур за еврейския народ. На този ден били разрушени Първият и Вторият Храм в Йерусалим, а са се случили още печални събития през вековете (които героят в романа изрежда правдиво). „Ав“ е петият месец в годината, обичайно идва през лятото. — Бел.прев.
131
Всъщност завоевателите влизат в Храма на седмия ден, смята се, че светотатствали и пирували три дни и вечерта на деветия ден запалили Храма. Има подобни свидетелства от написаното от пр. Йеремия и в Талмуда. По новото летоброене това е годината 586-а. — Бел.ред.
132
Строителството на Втория храм започнало през 536 г. пр.Хр., след завръщането на евреите от вавилонския плен. Храмът бил завършен на 15 март 515 г. пр.Хр. По-късно, през 164 г. пр.Хр, бил реставриран от Иуда Макавей. Ирод Велики предприел значимо преустройство и разширяване на Втория храм, придружено с преустройство и на Храмовия хълм. Бил започнат към края на 19 г. пр.Хр. и изцяло завършен през 64 г. сл.Хр. Храмът бил разрушен през 70 г. сл.Хр. от император Тит. От постройката на Храма до нас е достигнала само западната стена, наричана още Стена на плача. — Бел.ред.