Пиша толкова подробно, за да Ви подготвя малко за срещата. В това дете има толкова много загадъчност, тайнственост, нещо скрито, качества, които още не са проявени. Ние с Ефим пазим тези неща за себе си и не ги споделяме с никого. Макар по реакцията на много хора да личи, че не само ние виждаме неговата особена надареност. Вие, разбира се, ще можете да споделите с нас онова чувство на благоговение, което предизвиква момчето у нас като родители.
Скъпа Валентина! Не ми се ще да Ви натоварвам с молби. Единственото, за което искам да помоля, са касетки с детски песнички. В Русия имаше чудесни мултипликационни филми — тук не можем да се доберем до тях. Нямаме видеомагнетофон, Ефим не смята за необходимо да имаме телевизор у дома, с което съм напълно съгласна, но ми се иска Сосик да има възможност да слуша детска музика и песнички. Струва ми се, че той разбира много по-добре руския, отколкото иврит. Да си призная, общуването с него не е на езиково равнище, затова ми е трудно да го определя, но Вие веднага ще почувствате това, след като се запознаете с него.
Ефим се е разбрал с една позната монахиня, която живее в Стария град, да Ви намери за няколко дена място в манастира, за да можете да поживеете в тази несравнима атмосфера.
Ние с Ефим сме измислили цяла програма от пътувания. В едно от тях ще отидем до Мъртво море всички заедно, Сосик също. Той много обича да се къпе в Мъртво море, пък и лекарите казват, че солта действа добре на отслабените мускули.
Горя от нетърпение да Ви видя по-скоро, скъпа Валентина. С любов. Тереза.
35.
1994 г., Москва
Мила Тереза! Драги Ефим! Не успях да ви пиша веднага, толкова бях преизпълнена с впечатления. По телефона не е възможно да предам и една стотна част от благодарностите ми към вас и съдбата, която ми предостави щастието на стари години да посетя Светата земя. Двете седмици са една капка време, те изминаха като две минути. Сега прехвърлям прекараното време и бележките си и се опитвам да формулирам какво ми е направило най-силно впечатление, като изключим това, което видях във вашия дом; за него ще пиша отделно.
Изглежда, най-удивителното откритие за мен бе разнообразието от християнски течения в Израел. На теория, на мен, която цял живот се занимавам с преводи на християнска литература за самиздат и едва в последно време видях своя труд в официални издания, на хубава хартия и с моята фамилия, ми бе добре известно какво разнообразие съществува по всеки християнски въпрос. Но за тези две седмици лично се убедих в многообразието на християните — гърци, копти, етиопци, италианци, латиноамериканци, месиански църкви, баптисти, адвентисти, петдесетници. Оживя историята на всички разколи и схизми — няма нито победени, нито победители; монофизитът136 и арианитът137, фарисеят и садукеят138 съществуват в единно време и пространство.
Изпитвам и радост, и смущение. Повече от всичко ме смущава фактът, че цялото това огнедишащо разнообразие се намира в сърцето на активния и самодостатъчен си юдаизъм, който някак не забелязва огромния християнски свят. И всичко това е разположено в пространството на исляма, за който Израел е също един от центровете на живота и вярата. Тези три свята съществуват в една плоскост почти без да се пресичат.
Присъствах на дългата литургия, която отслужи Ефим, а после отидох в Хайфа при Даниел; неговата меса нямаше нищо общо с онази служба, която проведе отец Ефим. Впрочем забравих на масата в малката стая два листа с текста на литургията, която изнесе отец Даниел. Това бе прекрасно и радостно, изпълнено с емоция богослужение, което трая половин час — в текстовете не намерих половината от молитвите, които се четат по време на меса. Дори Credo отсъстваше.
Колко много храна за размисъл! Тук, в Москва, винаги са ме смятали за твърде еманципирана; мнозина представители на православното духовенство са ми казвали, че съм заразена от „латинската ерес“, много сили съм отдала да върна културното измерение в рутинната среда чрез единствения достоен за мен път — нови преводи на руски на текстовете от Новия Завет. Аз виждах в това възможност да служа на църковното единство. Поне съм се стремила към това. Както знаете, положението ми е особено — в детството си съм кръстена от руската си баба в православна църква, сетне ме е възпитавала литовската ми леля, католичка — поради което и цял живот стоя на някакъв кръстопът. Сближавайки се с доминиканците, които подкрепят преводаческата ми работа, аз споделям екуменическата идея. Изборът не е мой, съдбата ми е отредила това място.
136
Монофизитството е християнска ерес, проповядвано е от цариградския монах Евтихий (378 — ок. 454 г.), ученик на патриарх Кирил Александрийски. Разпространило се в Палестина, Сирия и особено в Египет. Постулира, че Исус Христос имал само една природа — божествена (а не две: Божествена и човешка). — Бел.ред.
137
Арианството е еретическо учение, вълнувало много силно и продължително Църквата. Проповядвано е от александрийския свещеник Арий (Ареус, поч. 336 г.). Получило разпространение и в други градове на Римската империя и особено сред германските племена. Арианите отричат единосъщността на Бог Отец и Бог Син и считат Христос за нещо средно между Бог и човек. По време на Реформацията идеите на Арий били възприети от редица протестантски секти. — Бел.ред.
138
Евангелията често споменават за садукеите и фарисеите, тъй като Исус бил в постоянен конфликт с тях. Те съставляват управляващата класа на Израел. Има много сходства между двете групи, но също и важни различия между тях.
В различните епохи