15.
1995 г., Хеброн, Полицейски участък
— Разбирам мъката ти, но това е формалност, трябва да се попълни протокола.
— Питай.
— Кой намери Бенямин на тавана?
— Дъщеря ми Сара.
— По-нататък?
— Бях на двора, влязох си вкъщи, тя каза, че ние трябва да свалим Бенямин, защото тя не искала. Побягнах на тавана. Той се беше обесил на единственото място, на което беше възможно, закачил въжето на мертека…
— Защо го свали? Той е бил мъртъв и правилото е, че трябва да се извика полиция.
— Не мислех за полицейските правила в този момент.
— Тук има вещи — шорти, сребърна верижка с висулка във формата на буквата „шин“144 и броеница. Негови ли са?
— Да.
— Защо в ръцете си е държал броеница?
— И аз искам да знам. Особено ми е интересно. През април, след първия опит за самоубийство, той избяга от болницата и се укрива два месеца, докато полицията не го хвана. Не казваше къде е бил. Мисля, че е бил в някаква християнска секта, където са го държали насилствено.
— Защо мислиш така? Имаш ли някаква информация?
— Не. Не е казвал нищо. Но сега ще разбера всичко. Той щеше да бъде жив, ако не беше тяхната намеса.
— Уверен ли си в това?
— Уверен съм. С това трябва да се занимава полицията, не аз.
— А подал ли си заявление в полицията?
— През цялото това време ме държаха в затвора без предявяване на обвинение. Бях лишен от възможността да подам заявление.
— Да, знам. Заради делото на Барух Голдщайн.
— Държаха ме без всякакво основание.
— Сега проблемът е друг. Карал ли си се със сина си?
— Да. Само че аз не го смятам за побъркан. Т.е. не в този смисъл.
— Медицинските проблеми не ме интересуват. Карал ли си се с него преди самоубийството?
— Да. Скарахме се здравата, но той успя да постигне своето — разреших му да замине за Русия при баба си. Нямам какво да крия, преди това му зашлевих шамар.
— Има прясна драскотина на устната. Вследствие на шамара ли е?
— Мисля, че да. Нямам какво да крия. Той е мой син, това са нашите отношения и те не засягат никого.
— Не са засягали, Гершон. Сега трябва да подпишеш протокола. Сам трябва да разбереш, че в подобен случай полицията трябва да изключи възможността за убийство.
— Какво? Как смееш да ми говориш така, на мен, бащата? Подозираш ме в убийството на собствения ми син? Аз ще те…
— Стой. Свали си юмруците. Не те смятам за убиец. Ще напиша където трябва.
— Негодници такива! (По-нататък текстът не е напечатан.) Вие навсякъде сте еднакви!… По-добре да бяхте търсили онези, които са държали момчето в плен, които са му набили в главата този протест към родителите! Вашата (текстът не е напечатан) … полиция мисли само как да не обиди арабите. За своите не мислите, не защитавате своите граждани! Пазите си задниците! По-добре да бяхте търсили онези изроди, които объркаха моето момче! Тук ви няма! Вървете (текстът не е напечатан)… Аз сам ще ги намеря. Сам ще отмъстя!… твоето правителство, твоя Рабин…
(Последният абзац е произнесен на руски. Превел: В. Ципкин.)
16.
Ноември, 1995 г., Хайфа
Скъпа мамо! Разбира се, вече си чула, че убиха Ицхак Рабин. Всички говорят само за това — и вестниците, и телевизията, и хората в магазините, и дори енориашите в църквата. Даниел също е много развълнуван. Той винаги е бил убеден, че само обща еврейско-арабска държава би имала реален шанс за съществуване, а създаването на две независими държави е невъзможно, защото границите минават не по земята, а в дълбините на човешкото съзнание. Ако се излекува съзнанието, това ще даде възможност и за оцеляване. Аз гледам отстрани на цялата тази ситуация. По-точно, от своята си страна — не съм нито еврейка, нито палестинка. Колкото и да обичам Израел, в сърцето си нося голямо съчувствие към арабите, към обикновените мирни жители, чието положение с всяка година става все по-тежко. Нали живея тук като волнонаемник — всеки момент мога да се върна в Германия, да правя там същото, което правя и тук: да се грижа за болни старци, да работя с проблемни деца, да разпределям благотворителни помощи.
Не помня дали съм ти писала, че тукашните психиатри въведоха нов термин: „йерусалимски синдром“145. Това е безумие на религиозна почва. След историята с Барух Голдщайн в цялата страна се чувства остър пристъп на болестта — десните и заселниците се опълчиха твърдо против левите. Едните жадуват мир на всяка цена, другите със същата страст жадуват победа над враговете. Обстановката е ужасно нажежена и нервна.
144
„Шин“: предпоследната буква от еврейската азбука. Графически, шин се състои от буквите йод, вав и заин, написани подред. Едната символизира висша сфера на духовността, втората е каналът, вливащ тази духовност в нашия свят, и заин е символ на започващата с нея дума „зан“ — обезпечаващ, даващ жизненост (на духовната основа на съществуването, жизнеността на света), чийто смисъл е пряк намек за Бога-Творец, (по „Тайны еврейского алфавита“, Д. Палант). — Бел.ред.
145
Рядко психическо разстройство, вид мания за величие, при туристи в Йерусалим, които си въобразяват, че са въплъщение на библейски герои и имат божествени и пророчески сили, с възложена специална мисия за спасение на света. За 13 години наблюдения на синдрома в болницата в Кфар Шаул били регистрирани 1200 поклонници с тежки психически проблеми, предизвикани от посещението на Йерусалим. През последните години средно около сто души проявяват този синдром, на фона на два милиона туристи все пак това се счита за относително малко, споделят психиатри (по данни за 2011 г.). — Бел.ред.