На следващия ден срещнахме войници. Бяха руснаци. Оказа се, че сме излезли от зоната на немската окупация. Това беше голяма изненада. Тогава ние не разбирахме нищо от политика. Аз и сега не се ориентирам добре в нея. Знаехме за пакта за ненападение между Германия и СССР, но не знаехме за секретната част от това съглашение, предвиждащо да се раздели Източна Европа, като Латвия, Естония, Източна Полша (т.е. Западна Украйна и тогава Западна Беларус) и Бесарабия преминат към Русия, а Западна Полша и Литва — към Германия. В съответствие с тази документи Лвов премина към Русия. Не знаехме също, че Полша е капитулирала, а Русия е преместила своите граници според договорката между Сталин и Хитлер, присъединявайки отново част от териториите, които са й се полагали след разделянето на Полша през 1795 г.
Добрахме се до Лвов пеша. Останахме поразени — не бяхме виждали такива големи градове с красиви домове, с широки улици. Стигнахме до пазарния площад, търговията вървеше. Тук извадихме късмет — срещнахме наш приятел, също член на „Акива“, Арон Щам. Той бе по-голям от нас, от същите момчета, които мечтаеха да попаднат в Палестина. Оказа се, че много младежи от „Акива“ са се събрали тук и се надяват да си пробият път към някоя от неутралните страни, откъдето все още можеше да се замине за Палестина. По това време Литва оставаше неутрална и беше решено да се доберем до Вилно36. Но работата не се оказа лесна: ционистките лидери трябваше първо да организират пунктове за прехвърляне по пътя за Палестина, което пък бе много сложно в условията на военната обстановка в Европа. Търсеха се безопасни маршрути и обходни пътища.
Младежката група заседна в Лвов. Веднага започнахме да си търсим работа с брат ми, от време на време изникваше по нещо случайно. На брат ми му вървеше повече, отколкото на мен — той успяваше да се уреди ту в хотел, ту в пекарна. Мама се оказа права — смених една от сребърните лъжици за кравай селски хляб.
Обстановката в Лвов бе много сложна. По това време ни се струваше направо кошмарна — градът гъмжеше от бежанци от Полша, най-вече евреи. По-късно, след всички военни арести, вече не мислехме, че в Лвов е било толкова лошо: там не ни арестуваха на улицата, не ни вкарваха в затвора, не ни разстрелваха…
Що-годе се бяхме настанили, пет човека наемахме една плевня в покрайнините, недалече от еврейското гробище. Вечерно време се събирахме, мечтаехме за бъдещето, пеехме песни. Бяхме много млади, нямахме нито опит, нито ни стигаше въображението, за да предвидим това, което ни очакваше.
Зимата настъпи рано. През ноември всичко бе затрупано със сняг, в това време членовете на „Акива“ се разбиха на групи — по-лесно се минаваше през тогавашната руско-литовска граница. Тя по принцип се охраняваше твърде небрежно, но с наближаването на зимата положението се промени, граничарите станаха строги. Задържаха нашите групи, арестуваха някои от познатите ми и ги изпратиха в Сибир.
Аз бях ръководител на една от групите; минавахме границата в района на град Лида. Дотам стигнахме с влак, а на място ни посрещна водач, който обеща да ни преведе през границата нощем. Вървяхме през гората, без път, затъвайки до колене в снега, страшно мръзнене — нямахме топли дрехи. Когато силите ни съвсем отпаднаха и ни се струваше, че вече сме преминали, ни задържаха, тикнаха ни в местния затвор, откъдето ни пуснаха на сутринта, като им дадохме всичките си пари. Посрещна ни същият водач и този път ни преведе през границата по прокарана пътека без всякакви усложнения. По-късно ми казваха, че това е бил номер на водача ни, който е помогнал на другарите си от местната милиция да изкарат малко пари. Ала посвоему той беше честен човек, можеше въобще да изчезне… Останалите ни фамилни лъжици отидоха при милиционерите. Все пак ни провървя.
И на брат ми му провървя: той минаваше границата с друга група, тях ги задържали литовци, но виждайки полските им документи, ги пуснали — брат ми казал, че са жители на Вилно. Онези не се ориентирали поради неграмотността си.
Попадайки в Литва, ние се радвахме: струваше ни се, че с още малко усилия ще се доберем до Палестина. Бяхме щастливи, че от окупирания от руснаците Лвов попаднахме в литовския град Вилно. Всъщност беше литовски чисто географски, повече от половината население се състоеше от евреи и поляци.