11.
Август 1986 г., Париж
Мила Евка! Отказът ти да прочетеш моята книга ме озадачи много: отначало се обидих, после разбрах, че ти си от породата хора, които не желаят да знаят за миналото, за да запазват равновесието си в настоящето. Срещал съм и такива хора. Но ако се съгласим да зачеркнем миналото от паметта си и да оградим паметта на децата ни от ужасите на ония години, ще бъдем виновни пред бъдещето. Опитът на Холокоста трябва да бъде осъзнат — дори само заради паметта на загиналите. Масовите идеологии освобождават хората от морални устои, в младостта си бях носител на такива идеологии, а по-късно, оказвайки се на окупираната от фашистите територия — тяхна жертва.
В ония времена партизанствах из Карпатите, а майка ти — в Беларус. Тогава още не знаех, че идеология, поставяща се по-високо от нравствеността, неизбежно става престъпна.
След войната събирах историята на страната, която никога не е била на картата на Европа, т.е. нямаше очертани граници: Идишланд. Страна на хора, говорещи на езика идиш. Събирах материали по история на еврейското съпротивително движение на териториите на Идишланд — Полша, Беларус, Украйна, Литва, Латвия. Публикувах всичко в различни исторически издания. А темата на научната ми дисертация — нали живеех в следвоенна Полша — беше посветена на историята на работническото движение. Книгата, за която говоря, не е научна монография — това са моите спомени за онези години и свидетелствата на хора, които познавах лично.
Ние, малкото останали кореняци на този изгорен материк, се познаваме ако не по имена, то по фамилия. С майка ти дружа от най-ранните си години, живеехме в един дом на същата улица „Крохмална“, която стана известна в целия свят благодарение на Януш Корчак37. Повярвай ми, името на твоята майка ще бъде записано в историята на това време с големи букви.
Не мога да настоявам да прочетеш цялата книга, но съм направил ксерокопие на няколко страници, които навремето с голям труд измъкнах от архивите. Там се говори за събития, станали малко преди твоето раждане — ти сама се беше оплаквала, че майка ти не иска да ти каже нищо. Ти си безжалостна към Рита, но не знаеш какво й се е наложило да понесе. Аз искам да знаеш. Целувам те. Твой Павел.
1956 г., Лвов.
Заповед №01/1 на Лвовския градски затвор (Бригитка) от 5.10.1939 г.
Да се освободят всички затворници, излежаващи наказания с присъди по политически параграфи и явяващи се членове на полските социалистически партии и организации. Прилага се списък от 19 човека.
И.д. началник на затвора: капитан от НКВД А.М. Ракитин(подпис)
Дата: 5 октомври 1939 г.
Аз, Рита Ковач (Двойра Брин), съм родена на 2 септември 1908 г. в бедно еврейско семейство във Варшава. През 1925 г. постъпих във висшето училище на Муха Скочевска със специалност „възпитател“. За нещастие, многочислените арести и лежане по затворите не ми позволиха да завърша обучението си.
През 1925 г., докато учех във висшето училище, постъпих в редовете на революционната младежка организация „Гринс“.
През 1926 г. влязох в КСМ (полския комсомол) и организирах кръжок за просвета към една от болниците във Варшава.
През 1927 г. станах секретар на районния комитет във Воля, предградие на Варшава. Като избрана на поста секретар на младежката група участвах в събранията на Комунистическата партия на Полша. В периода на разногласия между „болшевики“ и „меншевики“ подкрепях меншевиките.
През март 1928 г. бях задържана и арестувана по време на демонстрация на групата работници от завод „Почиск“ и бях осъдена на две години затвор. Лежах в женския затвор „Сърбия“ във Варшава и в затвора в град Ломжа.
През март 1930 г. бях освободена. Присъединих се към регионалния комитет на КСМ и станах секретар на антивоенната секция.
През октомври 1930 г. се прехвърлих в Лодз и открих просветителски кръжок в болничната каса. В Лодз бях секретар на райкома и член на воеводския комитет.
През януари 1931 г. бях отново арестувана и осъдена на три години затвор. Наказанието си излежавах в затвора в град Серадз, където бях секретар на затворническата комунистическа организация. След освобождаването ми през 34-та година станах партиен работник — отначало секретар на Ченстоховския комитет, след това на този в Лодз.
37
Януш Корчак, или Хенрик Голдшмит, още Старият доктор (22.07.1878 — 5 или 6.08.1942 г. в Треблинка) — лекар, педагог, писател, публицист, обществен деец, офицер от полската армия. Със Стефания Вилчинска създава и управлява Дом за сираци за еврейски деца на улица „Крохмална“ №92 във Варшава. — Бел.ред.
38
НКВД — Народен комисариат по вътрешните работи на СССР, тясно свързан с тайната полиция; през 1946 г. е преобразуван в Министерство на вътрешните работи. — Бел.прев.