Например мен. От глупост се похвалих, че съм получил премия за книгата си за партизаните „Идишланд“, а тя изсипа върху ми цяла кофа лайна. Оказва се, че продавам за пари нашето свято минало. Книгата е преведена на английски и немски. Ти напразно отказваш да я четеш — в нея има няколко думи за майка ти. Все пак ще ти изпратя книгата. Може би ще дойде време, когато ще ти се стори интересна. На какъв език предпочиташ — на английски или на немски? На полски няма да излезе никога.
Както винаги, Израел ми направи много силно впечатление. Преди не съм бил в Хайфа, тя ми хареса много. Повече от Тел Авив. Тел Авив е „плосък“ град, без особена история, а Хайфа е многослойна, почти както Йерусалим.
Рита се е преместила в нова стая и от балкона й има великолепен изглед към целия залив на Хайфа, вижда се и Кишон. Това е промишлената зона, издигат се някакви охладителни кули, има складове, доста скапано място. Но отгоре складовете не се виждат. Ходих там от исторически интерес. Доколкото ти си момиче, абсолютно необразовано в еврейския смисъл на думата, не знаеш „маме лошен“41, т.е. идиш, и сигурно не си и надниквала в Библията, а аз успях да посещавам хедер и да получа зачатки на еврейско образование… Ще ти кажа, че именно тук, край потока Кишон, през IX век преди нашата ера, в годините на управлението на цар Ахав и царица Езевел, която е поощрявала култа към Ваал и Ашера42, се е случило нещо особено. Пророк Илия, яростен защитник на вярата в единния Бог, е организирал своего рода съревнование. Предложил на жреците на Ваал да свалят огъня от небето и да запалят положените на олтара жертви. Те дълго призовавали своите богове, но нещата не се получавали. А Илия положил върху олтара на Единния жертвено животно, полял три пъти с вода и олтара, и жертвата, и дървата, помолил се и огънят незабавно се спуснал от небето. Нашето взело връх. Илия заповядал веднага да изколят всички жреци — 400 пророци на Ваал и 450 пророци на Ашера. Това било сторено на място и в същия час. Народът се върнал към Господ, а трупа на Езевел хвърлили на кучетата.
Нашите предци са разбирали справедливостта по този начин.
По-късно се изкачих в планината Кармел. Стъмваше се, когато се озовах пред вратите на Кармелския манастир „Стела Марис“. Излязох от колата — караше ме много мил човек, лекар от Русия, работещ в дома за стари хора. И в този момент се приближи раздрънкана кола и от нея излезе малък човек в развлечен пуловер и сламена шапка с провиснала периферия — монах от местния манастир, който с радостна усмивка започна да ни разказва какви забележителности можем да разгледаме от това място на дневна светлина. Ние му благодарихме и продължихме пътя си и едва тогава лекарят ми каза, че този монах е известният в Израел брат Даниел Щайн. На следващата сутрин, докато чаках на аерогарата полета си за Париж, се досетих, че това е Дитер Щайн, за когото съм писал в своята „партизанска“ книжка. Именно той изведе хората от Емското гето. В това число и бременната ти майка. Ти все питаш кой е баща ти. Ето този човек е направил за твоя живот повече, отколкото баща ти. Родила си се благодарение на него. Защото, ако той не бе организирал бягството, щяха да убият всички.
И ето, заради забавената си реакция изпуснах възможността да стисна ръката на един от истинските еврейски герои.
Когато решиш да навестиш майка си, опитай се да го намериш. Като католичка ще имаш за какво да си поговориш с него.
Мирка ти праща поздрави и те кани при нас в Париж. Ние сменихме квартирата, сега живеем на удобно място — недалеч от пазара Муфтар, на петнайсет минути от Люксембургската градина. Ще се намери стая за вас. Само ни предупредете отрано, защото често ни гостуват различни хора.
Целувам те, скъпа Ева. Твой Павел.
15.
Април 1986 г., Санторини
Скъпа Естер! Нашите планове се нарушиха малко, защото, когато долетяхме в Атина, в хотела Гриша срещна свой познат — Сьома, също математик и бивш московчанин, който ни уговори да сменим маршрута си — вместо до Крит да плаваме до остров Санторини. Отначало не бях особено доволна, защото за Крит зная някои неща, а думата „санторини“ чувах за първи път. Но тук бях изненадана от Алекс — той бе във възторг, каза, че е чел за този остров, че той е останка от загиналата Атлантида. Така след два дена мотаене из Атина се качихме на кораб и седем часа по-късно се озовахме на Санторини. Ще отбележа, че Атина не ми направи особено впечатление, по-скоро ме разочарова. Тук древната история е абсолютно изолирана от съвременния живот: сгърчат антични отломки — две такива колони има и под прозорците на хотела, а наоколо всичко е застроено с калпави пететажни сгради; моята приятелка Зоя живее точно в такава до Тимирязевската академия в Москва. И хората според мен нямат нищо общо с онези древни гърци, за които пише Омир. Източен народ, напомнящ ми повече турци, отколкото европейци. За разлика от Гърция, в Израел имаш усещането, че продължава да тече същият онзи живот, който е съществувал някога, че той не е изчезнал и даже хората са все същите: носове, очи, гласове. Такова е мимолетното впечатление.
42
Таблиците, открити в Угарит, разкриват Ваал като съпруг (или син) на богинята Ашера (майката на всички богове, небесната жена). — Бел.прев.