Щайн от своя страна изисква израелско гражданство съгласно „закона за завръщане“. Той предоставя такова право на всеки, който счита себе си за евреин и е роден от еврейска майка. Щайн е получил немотивиран отказ, след което се обърнал към Върховния съд.
Казусът е в това, че са му дали гражданство не по закона за завръщане, а чрез натурализация. Той е настоявал да му бъде признато еврейството, т.е. изисквал е в графата за етническа принадлежност да бъде записан „евреин“. Което съответства напълно на еврейския закон Галах45.
Всичко навежда на разсъждения за това, че гражданските закони трябва да бъдат разделени от религиозните по-отчетливо и че не е добре да се преплитат теократичните идеали с демократичното устройство на съвременната държава.
Ние напуснахме Израел преди да е започнал процесът на Щайн и той някак си се загуби от полезрението ми. А процесът се проточи няколко години и ето, вчера прочетох в израелски вестник, че в края на краищата Щайн е изгубил съдебното дело. Това ми се струва връх на идиотизма: след като се е намерил един католик, който иска да бъде евреин, защо да не му се разреши?
Би ми се искало да зная същата ли е тази ситуация от християнска страна и желано ли е лицето Щайн в католическите среди.
19.
Февруари 1964 г., Йерусалим
Скъпи отец Даниел! Най-вероятно Вие не ме помните. Казвам се Хилда Енгел, срещнахме се в кибуца в Израелската долина, където работех и учех иврит, а Вие доведохте една група и нощувахме в хотела на кибуца. Аз храних Вашата група — обикновено ме запомнят, защото съм най-висока на ръст. Веднага ще Ви кажа, пиша Ви, защото искам да работя с Вас. Много мислих за това, което говорихме след вечерята, когато се събрахме в столовата, именно това искам. Не Ви писах веднага, защото си дадох сметка, че ако нямам съответната специалност, ще Ви бъда лош помощник. Завърших в Мюнхен курсове за енорийски служители — там подготвят помощници на свещениците и социални работници за църквата — и отново се върнах в Израел. Засега се намирам в мисията в Йерусалим, върша канцеларска работа, но не заради това се стремях да дойда тук.
Случи се така, че аз зная много за Вас, а Вие за мен — нищо. Щом ни предстои да работим заедно, ще Ви разкажа за себе си, важно е.
Семейството ми е родом от Източните земи. И досега недалече от границата с Полша, край град Швет (на река Одер) стои и се руши имението на моя прадядо. Бил е богат и знатен човек с политическа кариера. По време на Райха дядо ми е бил генерал, член на нацистката партия. Бил е военен специалист, дори учен. Във всеки случай зная, че е имал отношение към немското ракетно въоръжение. Нося фамилията на баща си и дълго не знаех фамилията на дядо. Майка ми никога нищо не ми е говорила. Баща ми е загинал на Източния фронт през 44-та. След войната майка ми заминала за Западна Германия, омъжила се е и имам трима полубратя. С единия от тях ме свързва дружба, другите двама са ми абсолютно чужди. Както и вторият ми баща. Миналото му не ми е известно, той е търговец и ограничен човек. Цялото ми детство е минало в мълчание. В семейството ни не се говореше нищо. Страхуваха се от въпроси, страхуваха се и от отговори. Мълчанието бе най-удобно. В неделните дни ни водеха на църква, но и там не общувахме с другите. В малкото градче край Мюнхен, на брега на Щарнбергското езеро, където вторият ми баща купи голяма къща в началото на петдесетте, живееха много хора, които не искаха да говорят за своето минало. Когато бях на четиринайсет, в ръцете ми попадна книгата на Ане Франк. И преди това знаех за унищожението на евреите. Т.е. бях чувала нещо с половин ухо, но сърцето ми беше абсолютно глухо. Тази книга обаче разби сърцето ми. Чувствах, че не трябва да питам майка си за нищо. Тогава започнах да чета.
По-късно аз все пак я попитах какво е правело нашето семейство за спасението на евреите. Майка ми каза, че й било толкова трудно по време на войната, че не й е било до евреите. И въобще тогава тя не е знаела нищо нито за лагерите, нито за газовите камери. Аз отидох в градската библиотека, оказа се, че там има много литература и филми. Нещо повече, недалеч от Мюнхен е имало огромен лагер за унищожение — Дахау. Повече от всичко ме потресе това, че там живеят хора, спят, ядат, смеят се — и нищо…!
45
Галаха (или халаха) — една от най-важните части на Устната Тора, регламентираща религиозния, семейния и гражданския живот на евреите. — Бел.ред.