Но самоубийството, драги Владек, самоубийството! Свидетелство е за това как самата душа се отказва от своето битие. Горката Гражина! Хора с екстремен характер обикновено не извършват такава постъпка, те винаги намират начин да изтикат страданието си навън, да го споделят с някого, да се дистанцират. Тя е спасила мъжа си, а самата се оказва нежизнеспособна в негово отсъствие. Той винаги я е съпровождал. Тя не е излизала без него от вкъщи. Сутрин я е изпращал до шивашкото ателие, вечер я е посрещал. Ако е имал урок до по-късно, тя го чакала в ателието час, два, докато не дойдел за нея. Той винаги я водеше на месата и чакаше търпеливо в градината, докато службата свърши. Когато го канех да поседи с нас на масата след това, той по-често ми отказваше, но понякога идваше. Седеше мълчаливо и никога не ядеше нищо. Аскетично, много красиво еврейско лице. Казват, че е бил много добър преподавател, водели при него малки момчета с малки цигулчици от околностите.
Гражина търпяла година, после устроила помен, помолила местните евреи да съберат миньян, прочели кадиш64. След седмица дъщеря й отишла в армията, а на следващия ден Гражина изпила нещо и не се събудила.
Много години не се бях сблъсквал със самоубийства. В партизанския отряд, сред евреите в гетото самоубийствата не бяха рядкост. Хората бяха натикани в най-тъмния ъгъл и отхвърляха дара на живота, предпочитайки пред мъчителни изпитания — глад, гибел, мъчения на близките им и ежеминутно очакване на жестока смърт — самата смърт. Опит на отчаяния човек да избяга напред. Навремето аз бях ужасно впечатлен от съобщението за самоубийството на Гьобелс заедно с шестте му деца. Той не се е доверил на Бог, предполагал е, че нито сам той, нито децата му заслужават снизхождение. Той сам е произнесъл присъдата и я е привел в изпълнение.
Но горката Гражина! На нея й е трябвала само любовта на мъжа й, друга любов тя не е познавала. Или малко е познавала. Не е помислила и за жестокостта, която проявява към дъщеря си. Бедната Хана — братът, бащата, сега и майката. От армията й дадоха три дена отпуск, но тя пристигна за няколко часа, само за погребението. Не поиска да остане. Не влезе вкъщи. С каква травма ще живее това момиче занапред!
Погребахме Гражина в местното арабско гробище. Това е неголямо католическо гробище на нашите братя в края на града. Арабите ме пуснаха да служа в техния храм, служа меса на един олтар с тях. На Страстния четвъртък имахме съвместно служение. Служихме месата на арабски и на иврит. А в петък тя не се събуди.
За християните, драги братко, е трудно да живеят в Израел по много причини. Много е трудно и на християните араби: недоверие и ненавист от страна на евреите, още по-голямо недоверие и ненавист от арабите мюсюлмани. И още по-сложно е да се погребе християнин, особено ако той не е монах, живеещ в манастир с неговите градини, земи и гробища, и не е арабин, които са се устроили най-добре тук, ако не си кореняк и си повече или по-малко случаен човек в Израел и не принадлежиш нито към духовенството, нито към чиновничеството.
Колко трагедии има тук: пристигат имигранти със смесени семейства, с тях има възрастни майки, често католички, понякога и православни: когато умират, започва нещо неописуемо, невъзможно е да ги погребат. Има еврейски гробища, където погребват само юдеи. Има християнски манастирски гробища, където също отказват на „странични“ хора заради недостиг на място. Поради ужасната скъпотия гробищен парцел струва толкова пари, колкото бедните хора нямат. Но ние, хората от Полша, знаем прекрасно колко хора може да побере земята.
Арабинът — настоятел на храма, в който служим, ми позволява рядко да погребвам на тукашното гробище — там погребахме и Гражина. Моля те за твоите молитви, скъпи братко Владек.
Написах ти такова объркано писмо, едва като го прочетох, разбрах колко е печално, а съвсем не благодарствено, както имах намерение.
Получих три книги от теб, оказа се, че една от тях ми е много необходима; благодарен съм ти също и за пълното разбиране, което ми изказваш в своето писмо. Освен това трябва да ти призная, че в моето сложно положение твоята подкрепа ми е извънредно важна. Твой брат во Христа Д.
4.
Декември 1965 г., Краков
64
Миньян: за молитва в синагогата на ортодоксалните евреи е нужен „миньян“ — присъствието на „кворум“ от десет души, над 13-годишни; кадиш: една от важните еврейски молитви, водена често и на арамейски. — Бел.прев.